Пръстенчат тюлен

вид бозайник
(пренасочване от Pusa hispida)

Пръстенчатият тюлен (Pusa hispida), наричан още акиба, е вид от групата на същинските тюлени, срещан най-често в Арктика. Живеейки основно в Северния ледовит океан, той е близък родственик на обикновения тюлен, който се среща обикновено в Балтийско море.

Пръстенчат тюлен
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
клон:Nephrozoa
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
клон:Olfactores
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Тюленови (Phocidae)
род:Pusa
вид:Пръстенчат тюлен (P. hispida)
Научно наименование
(Schreber, 1775)
Разпространение
Синоними
Пръстенчат тюлен в Общомедия
[ редактиране ]

Външен вид редактиране

Пръстенчатият тюлен е наречен така заради светлите кръгове с тъмни ограничения, които съставляват окраската на козината им. Най-големите екземпляри достигат дължина 135 cm и тегло 70 kg. Балтийските екземпляри могат да бъдат още по-големи – 140 cm и 100 kg. Самците са най-големи от всички. Пръстенчатите тюлени разполагат с отлично зрение, както и добри слух и обоняние.

Ареал редактиране

Съществуват четири подвида на пръстенчатия тюлен, които обитават осем различни среди, всички разположени в полярния или субполярния климатичен пояс.

Беломорският подвид (P. h. hispida) е най-разпространеният вид тюлен в Северния ледовит океан и живее по ледовете.

Балтийският подвид (P. h. botnica) обитава хладните региони на Балтийско море, в частност, крайбрежието на Швеция, Финландия, Естония и Русия, като рядко достига и Германия.

Освен тях има и два вида сладководни пръстенчати тюлени: ладожки (P. h. ladogensis) и саймански (P. h. saimensis).

Темперамент и социално поведение редактиране

Пръстенчатите тюлени не образуват колонии, а живеят поотделно. Възможно е да се наблюдават малки групички, но те нямат особено социално свързване. Големите му заоблени опашка и перки му помагат в морето.

Източници редактиране

  1. Pusa hispida (Schreber, 1775). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)