SA-4 (Аполо)
SA-4 е четвъртият старт на Сатурн I, ракета-носител от американската програма Аполо, извършен на 28 март 1963 г. Ракетата е изстреляна в 20 часа 26 минути и 55 секунди Координирано универсално време от космодрума Кейп Канаверъл.
| SA-4 | |
 Емблема на мисията | |
| Общи данни | |
|---|---|
| № по NSSDC ID | суборбитален космически полет |
| Команден модул | Сатурн-Аполо 4 (SA-4) |
| Ракета носител | Сатурн I |
| Екипаж | безпилотен |
| Старт | 28 март 1963 20:11:55 |
| Кацане на Земята | 28 март 1963 20:26:55 |
| Продължителност на полета | 15 мин 0 сек. |
| Апогей | 129 км |
| Космически мисии на НАСА | |
| Предишна | Следваща |
| SA-3 |
QTV |
| SA-4 в Общомедия | |
Цели редактиране
SA-4 е последният полет от изпитанията, започнали с SA-1 и продължили с SA-2 и SA-3 на първата степен на ракетата „Сатурн I“. И това е суборбитален полет и е за тестване на структурната цялост на ракетата.
Основното допълнение към този полет е, че за да се тества способността за справяне с отказ на двигател по време на полета, един от двигателите ще бъде програмиран да спре около 100 секунди след старта. Ако всичко е минало добре системата за контрол на ракетата ще пренасочи подаването на гориво от този двигател на другите, както и продължителността им на работа, за да се компенсира загубата на ускорение. Тези средства са използвани успешно при полетите на Аполо 6 и Аполо 13.
Също така по време на този полет, втората степен е оборудвана с аеродинамичен дизайн, като са включени и отдушници, обтекатели и др. Ракетата лети също с антени, предназначени за втората версия на ракетата.
Полет редактиране
Полетът започва на 28 март 1963 от Площадка 34 на космодрума Кейп Канаверъл. Двигателите са стартирани в 20:11 часа и работят по план първите 100 секунди, когато е изключен двигател номер 5 (от общо 8). Ракетата продължава да функционира правилно, като горивната система пренасочва гориво към другите двигатели. Имало е големи съмнения, че изключения двигател ще се разпадне от топлината, породена от липсата на охлаждане с гориво. Това е важен тест, доказващи правилните характеристики и дизайн на двигателите.
Ракетата достига максимална височина от 129 km и максимална скорост от 5906 km/час. При този полет не са разделяни степените на ракетата „Сатурн“, но за тестове са използвани спирачни твърдогоривни ракети след спиране подаването на гориво.
Полетът е пълен успех. Доказано е, че бордовия компютър на двигателя може да компенсира загубата на двигател, което е приложено на практика в бъдеще.
На следващия полет SA-5 се прилага разделяне и запалване на втората степен.
Източници редактиране
- The Apollo Spacecraft: A Chronology Архив на оригинала от 2017-12-09 в Wayback Machine.
- nasa.gov Архив на оригинала от 2007-10-29 в Wayback Machine.