STS-121

STS-121
	STS-121
Данни за кораба
Име на кораба	„Дискавъри“
Полет на совалка №	114
Полет на „Дискавъри“ №	31
Стартова площадка	КЦ Кенеди, стартова площадка 39В
Старт	4 юли 2006 18:37:55 UTC
Скачване	6 юли 2006 14:52 UTC
Място на скачване	МКС
Разкачване	15 юли 2006 10:08 UTC
Кацане	17 юли 2006 13:14:43 UTC
Място на кацане	КЦ Кенеди, писта 15
Продължителност на полета	12 денонощия 18 часа 37 минути 54 секунди
Брой обиколки	202
Изминато разстояние	~8 500 000 км
Височина на орбитата	350 км
Апогей	355 км
Перигей	353 км
Наклон на орбитата	51,6°
Период	91,6 мин
Маса	При старта: 121 092 кг; ; при кацането: ? кг; ; полезен товар: ? кг
NSSDC ID	2006-028A
NORAD ID	29251
Данни за екипажа
Членове на екипажа	7 при излитането, 6 при кацането
Снимка на екипажа
	; От ляво надясно: Уилсън, Фосъм, Линдзи, Селърс, М. Кели, Райтер, Новак
Свързани космически мисии
STS-114	STS-115
	STS-121 в Общомедия

STS-114 (Полет ULF 1.1) e сто и петнадесетата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл, тридесет и втори полет на совалката Дискавъри и осемнадесети полет на совалката към Международната космическа станция (МКС). Това е вторият полет на космическа совалка след катастрофата на совалката Колумбия, мисия STS-107 и четвърти полет на МТМ „Леонардо“.

Екипаж редактиране

Пост	Астронавт
Командир	Стивън Линдзи четвърти космически полет
Пилот	Марк Кели втори космически полет
Специалист на мисията 1	Майкъл Фосъм първи космически полет
Специалист на мисията 2	Пиърс Селърс втори космически полет
Специалист на мисията 3	Лайза Новак първи космически полет
Специалист на мисията 4	Стефани Уилсън първи космически полет
Бординженер на МКС (Експедиция 13)	при старта: Томас Райтер втори космически полет при приземяването: –

Първоначално в екипажа влиза астронавтът Карлос Нориега, но е заменен от Пиърс Селърс по медицински причини.

Стартирайки с мисия STS-121, Томас Райтер се присъединява към екипажа на МКС Експедиция 13. След около 7 месеца в космоса се завръща в края на годината с мисия STS-116. Така след около тригодишно прекъсване екипажът на станцията става отново трима души. Последната тричленна експедиция е Експедиция 6, която се завръща на Земята на 4 май 2003 г.

Полетът редактиране

Стартът на мисия STS-121, 4 юли 2006 г.

Мисията е втората от двете предварително планирани изпитателни мисии за завръщането в полет на космическите совалки след катастрофата на „Колумбия“. Първоначално мисия STS-121 е планирано да бъде полет по обслужването на телескопа Хъбъл, за изпълнението на която е трябвало да се използва совалката „Колумбия“. След това този полет е отменен, а номерата от STS-115 до STS-120 са заети, и на тази мисия е даден първият свободен номер – STS-121.

По препоръка на комисията, разследваща катастрофата на совалката „Колумбия“ в случай на повреда на совалката Дискавъри и невъзможност за безопасно завръщане на екипажа на Земята се предвиждало той да остане на борда на МКС и да дочака спасителен полет STS-300 на совалката Атлантис.

След две отлагания поради лоши метеорологични условия совалката е успешно изстреляна на 4 юли. Две денонощия по-късно совалката се скача с МКС. На следващия ден, с помощта на Канадарм2 се скача модулът „Леонардо“ за скачващия възел на модула Юнити. На 8 юли астронавтите Пиърс Селърс и Майкъл Фосъм извършват първото излизане в открития космос, по време на което е извършен ремонт на мобилния транспортер на станцията и е изпробван удължител на робота-манипулатор Orbiter Boom Sensor System. В същия ден НАСА взема решение за удължаване на мисията с един ден и да се направи още едно (трето) извънредно излизане в открития космос. На следващия ден екипажът продължил с разтоварването на модула „Леонардо“ и подготовката за второто излизане в открития космос. Модулът носел на борда си около 3500 кг провизии, ново оборудване, научни инструменти, материали за експерименти и резервни части. На 10 юли с извършва второто излизане в открития космос. Астронавтите монтират помпа на системите за терморегулиране на външната повърхност на шлюзовия модул „Куест“. По това време екипажът на МКС товарел модула „Леонардо“ с резултатите от проведените експерименти и отработените материали и оборудване за връщане на Земята. Третото излизане е с продължителност 7 часа 11 и минути. По време на излизането астронавтите провеждат изпитания на техники за ремонт на топлозащитното покритие на совалката. Тези изпитания се провеждат в товарния отсек на совалката, където са монтирани образци от покритието. На 14 юли модулът „Леонардо“ е откачен и прибран в товарния отсек на совалката. Той е пълен с около 1800 кг товар. На следващия ден совалката се отделя от МКС и екипажът и наземния контрол започва подготовка за приземяване. На 17 юли совалката каца успешно в Космическия център „Кенеди“ във Флорида.

Параметри на мисията редактиране

Маса на совалката:
- при старта: 121 092 кг
- при приземяването: ? кг
Перигей: 353 км
Апогей: 354 км
Инклинация: 51,6°
Орбитален период: 91.6 мин

Скачване с „МКС“

Скачване: 6 юли 2006, 14:52 UTC
Разделяне: 15 юли 2006, 10:08 UTC
Време в скачено състояние: 8 денонощия, 19 часа, 16 минути.

Космически разходки редактиране

№	Участници	Начало	Край	Продължителност
1	Пиърс Селърс и Майкъл Фосъм	8 юли 2006 13:17 UTC	8 юли 2006 20:49 UTC	7 часа 32 минути
2	Пиърс Селърс и Майкъл Фосъм	10 юли 2006 12:14 UTC	10 юли 2006 19:01 UTC	6 часа 47 минути
3	Пиърс Селърс и Майкъл Фосъм	12 юли 2006 11:20 UTC	12 юли 2006 18:31 UTC	7 часа 11 минути

Това са съответно 66-, 67- и 68-^мо излизане в открития космос, свързано с МКС, 38-, 39- и 40-^то излизане непосредствено от МКС, 20-, 21- и 22-ро излизане от модула Куест, 4-, 5- и 6-^то излизане за Пиърс Селърс и първи три за Майкъл Фосъм.