STS-51L e двадесет и петата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и десети последен полет на космическата совалка Чалънджър. За първи път совалката стартира от площадка 39В на Космическия център „Кенеди“, Флорида. Мисията приключва с катастрофа 73 секунди след старта, при което загиват всичките седем члена от екипажа на космическия кораб. Полезния товар на Чалънджър е спътник TDRS-2.

STS-51L
Данни за кораба
Име на корабаЧалънджър
Полет на совалка №25
Полет на „Чалънджър“ №10
Стартова площадкаКЦ Кенеди, стартова площадка 39B
Старт28 януари 1986 16:38:00 UTC
Продължителност на полета1 минута 13 секунди (6 денонощия 0 часа 34 минути – планирани)
Изминато разстояние29 км
Височина на орбитата280 km (план)
Апогей295 km (план)
Перигей285 km (план)
Наклон на орбитата28,45° (план)
Период90,4 мин (план)
Масана старта: 121 778 кг
при приземяването: 90 584 (план) кг
полезен товар: 21 937 кг
Данни за екипажа
Членове на екипажа7
Снимка на екипажа

от ляво надясно седнали: Смит, Скоби, Макниър, прави: Онизука, Маколиф, Джарвис, Резник,
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
STS-61C STS-26
STS-51L в Общомедия

Основен екипаж

редактиране
Пост Астронавт
Командир Френсис Скоби
втори космически полет
Пилот Майкъл Смит
първи космически полет
Специалист на мисията 1 Джудит Резник
втори космически полет
Специалист на мисията 2
Елисън Онизука
втори космически полет
Специалист на мисията 3 Роналд Макниър
втори космически полет
Специалист по полезния товар 1 Грегъри Джарвис
първи космически полет
Специалист по полезния товар 2 Криста Маколиф
първи космически полет
  • Броят на полетите е преди и включително тази мисия.

Дублиращ екипаж

редактиране
Пост Астронавт
Специалист по полезния товар 2 Барбара Морган
Стартът на Чалънджър (253 kB)
Разрушаването на совалката (346 kB)

Програмата на мисия STS-51L включва извеждане в орбита на спътника TDRS-2, наблюдение на Халеевата комета, планиран е и проекта „Учител в космоса“ – преподаване на няколко урока за ученици от орбита.

Полетът е първата орбитална мисия на САЩ, която приключва със смъртта на астронавтите. Това е и първият американски пилотиран космически полет, по време на който астронавтите не достигат до космоса. Изобщо първият такъв полет в света е „Союз 18-а“, но при него двамата космонавти оцеляват. Бордният инженер Грегъри Джарвис първоначално е планирано да лети в предишния полет на совалка (STS-61C), но е заменен с конгресмен Уилям Нелсън. Проекта „Учител в космоса“ е осъществен 21 години по-късно от дубльорката на Криста МаколифБарбара Морган по време на мисия STS-118, осъществена от совалката Индевър.

Външни препратки

редактиране