STS-99
STS-99 e деветдесет и седмата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и четиринадесети полет на совалката Индевър. Това е мисия по програма SRTM (от английски: Shuttle Radar Topography Mission) – радарно топографско заснемане повърхността на Земята.
STS-99 | |
Данни за кораба | |
---|---|
Име на кораба | „Индевър“ |
Полет на совалка № | 97 |
Полет на „Индевър“ № | 14 |
Стартова площадка | КЦ Кенеди, стартова площадка 39А |
Старт | 11 февруари 2000 17:43:40 UTC |
Кацане | 22 февруари 2000 23:22:20 UTC |
Място на кацане | КЦ Кенеди, писта 33 |
Продължителност на полета | 11 денонощия 5 часа 38 минути 50 секунди |
Брой обиколки | 182 |
Изминато разстояние | ~6 540 000 км |
Височина на орбитата | 233 км |
Апогей | 242 км |
Перигей | 224 км |
Наклон на орбитата | 57 ° |
Период | 89,2 мин |
Маса | при излитането: 116 376 кг при кацането: 102 363 кг полезен товар: 13 154 кг |
NSSDC ID | 2000-010А |
NORAD ID | 26088 |
Данни за екипажа | |
Членове на екипажа | 6 |
Снимка на екипажа | |
от ляво надясно преден ред: Джанис Вос, Мори, Крегел, Гори, Тиле, Каванди | |
Свързани космически мисии | |
Предишна | Следваща |
STS-103 | STS-101 |
STS-99 в Общомедия |
Екипаж
редактиранеПост | Астронавт |
---|---|
Командир | Кевин Крегел четвърти космически полет |
Пилот | Доминик Гори втори космически полет |
Специалист на мисията 1 | Герхард Тиле (ESА) първи космически полет |
Специалист на мисията 2 | Джанет Каванди втори космически полет |
Специалист на мисията 3 Командир на полезния товар |
Джанис Вос пети космически полет |
Специалист на мисията 4 | Мамору Мори (NASDA) втори космически полет |
- Първоначално полет STS-99 е планиран по програмата за строителството на МКС (полет 6А). По-късно е изпълнена като STS-100;
- До официалното обявяване на екипажа, подготовка с него води и астронавтката Мери Уебър, летяла на STS-101;
- Броят на полетите е преди и включително тази мисия.
Полетът
редактиранеПрограмата е съвместна на НАСА и Националната агенция по картография към Министерството на отбраната на САЩ. Получената информация е с научно и гражданско приложение (но най-вече в интерес на военните). Освен това в проекта вземат участие и Германския аерокосмически център (DLR) и Италианската космическа агенция (ASI).
Първото радиолокационно заснемане от борда на совалка е извършено през ноември 1981 г. по време на мисия STS-2, но то обхваща само около 30 % от повърхността. През 1995 г. Лабораторията за реактивно движение (JPL) предлага на Националната агенция по картография към Министерството на отбраната на САЩ съвместно финансиране на още една радарна мисия. Предвидено е използване на интерферометрично заснемане и изграждане на много точна цифрова карта на релефа на 80 % от земната суша с разделителна способност от 30 метра. Този проект се нарича SRTM. Министерството на отбраната е можело да използва и специализирани спътници и да получи изображения с разделителна способност в рамките на 10 – 20 м, но вариантът със совалка на НАСА е около три пъти по-евтин и по-бърз във времето. На 8 юли 1996 г. НАСА и Министерството на отбраната подписват споразумение и през август започва реализацията на проекта.
Радиолокационният комплекс SRTM има обща маса около 13 600 кг и включва два интерферометрични радиолокатора със синтезирана апертура. Самата система се състои от три компонента: основна антена в товарния отсек на совалката, разгъваема ферма ADAM (от английски: Able Deployable Articulated Mast) и разположената на нейния край външна антена. ADAM има 87 секции и обща дължина 60,95 метра, и до 2000 година е най-дългата твърда конструкция, извеждана в космоса.
Това е последният самостоятелен полет на совалката. Всички останали мисии са свързани със скачване с МКС.
Параметри на мисията
редактиране- Маса:
- При излитането: 116 376 кг
- При кацането: 102 363 кг
- Маса на полезния товар: 13 154 кг
- Перигей: 224 км
- Апогей: 242 км
- Инклинация: 57,0°
- Орбитален период: 89,2 мин.
Външни препратки
редактиране- STS-99 Видеоакценти от мисията Архив на оригинала от 2007-10-13 в Wayback Machine.
- Хронология на мисията Архив на оригинала от 2008-05-01 в Wayback Machine.