STS-99

STS-99
	STS-99
Данни за кораба
Име на кораба	„Индевър“
Полет на совалка №	97
Полет на „Индевър“ №	14
Стартова площадка	КЦ Кенеди, стартова площадка 39А
Старт	11 февруари 2000 17:43:40 UTC
Кацане	22 февруари 2000 23:22:20 UTC
Място на кацане	КЦ Кенеди, писта 33
Продължителност на полета	11 денонощия 5 часа 38 минути 50 секунди
Брой обиколки	182
Изминато разстояние	~6 540 000 км
Височина на орбитата	233 км
Апогей	242 км
Перигей	224 км
Наклон на орбитата	57 °
Период	89,2 мин
Маса	при излитането: 116 376 кг; при кацането: 102 363 кг; полезен товар: 13 154 кг
NSSDC ID	2000-010А
NORAD ID	26088
Данни за екипажа
Членове на екипажа	6
Снимка на екипажа
	; от ляво надясно преден ред: Джанис Вос, Мори, Крегел, Гори, Тиле, Каванди
Свързани космически мисии
STS-103	STS-101
	STS-99 в Общомедия

STS-99 e деветдесет и седмата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и четиринадесети полет на совалката Индевър. Това е мисия по програма SRTM (от английски: Shuttle Radar Topography Mission) – радарно топографско заснемане повърхността на Земята.

Екипаж

Пост	Астронавт
Командир	Кевин Крегел четвърти космически полет
Пилот	Доминик Гори втори космически полет
Специалист на мисията 1	Герхард Тиле (ESА) първи космически полет
Специалист на мисията 2	Джанет Каванди втори космически полет
Специалист на мисията 3 Командир на полезния товар	Джанис Вос пети космически полет
Специалист на мисията 4	Мамору Мори (NASDA) втори космически полет

Първоначално полет STS-99 е планиран по програмата за строителството на МКС (полет 6А). По-късно е изпълнена като STS-100;
До официалното обявяване на екипажа, подготовка с него води и астронавтката Мери Уебър, летяла на STS-101;
Броят на полетите е преди и включително тази мисия.

Полетът

Стартът на совалката, 2 март 1995

Програмата е съвместна на НАСА и Националната агенция по картография към Министерството на отбраната на САЩ. Получената информация е с научно и гражданско приложение (но най-вече в интерес на военните). Освен това в проекта вземат участие и Германския аерокосмически център (DLR) и Италианската космическа агенция (ASI).

Първото радиолокационно заснемане от борда на совалка е извършено през ноември 1981 г. по време на мисия STS-2, но то обхваща само около 30 % от повърхността. През 1995 г. Лабораторията за реактивно движение (JPL) предлага на Националната агенция по картография към Министерството на отбраната на САЩ съвместно финансиране на още една радарна мисия. Предвидено е използване на интерферометрично заснемане и изграждане на много точна цифрова карта на релефа на 80 % от земната суша с разделителна способност от 30 метра. Този проект се нарича SRTM. Министерството на отбраната е можело да използва и специализирани спътници и да получи изображения с разделителна способност в рамките на 10 – 20 м, но вариантът със совалка на НАСА е около три пъти по-евтин и по-бърз във времето. На 8 юли 1996 г. НАСА и Министерството на отбраната подписват споразумение и през август започва реализацията на проекта.

Радиолокационният комплекс SRTM има обща маса около 13 600 кг и включва два интерферометрични радиолокатора със синтезирана апертура. Самата система се състои от три компонента: основна антена в товарния отсек на совалката, разгъваема ферма ADAM (от английски: Able Deployable Articulated Mast) и разположената на нейния край външна антена. ADAM има 87 секции и обща дължина 60,95 метра, и до 2000 година е най-дългата твърда конструкция, извеждана в космоса.

Това е последният самостоятелен полет на совалката. Всички останали мисии са свързани със скачване с МКС.

Параметри на мисията

Финалът на мисията.

Маса:
- При излитането: 116 376 кг
- При кацането: 102 363 кг
- Маса на полезния товар: 13 154 кг
Перигей: 224 км
Апогей: 242 км
Инклинация: 57,0°
Орбитален период: 89,2 мин.

Външни препратки

STS-99 Видеоакценти от мисията Архив на оригинала от 2007-10-13 в Wayback Machine.
Хронология на мисията Архив на оригинала от 2008-05-01 в Wayback Machine.