STS-99 e деветдесет и седмата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и четиринадесети полет на совалката Индевър. Това е мисия по програма SRTM (от английски: Shuttle Radar Topography Mission) – радарно топографско заснемане повърхността на Земята.

STS-99
Sts-99-patch.png
Данни за кораба
Име на корабаИндевър
Полет на совалка №97
Полет на „Индевър“ №14
Стартова площадкаКЦ Кенеди, стартова площадка 39А
Старт11 февруари 2000 17:43:40 UTC
Кацане22 февруари 2000 23:22:20 UTC
Място на кацанеКЦ Кенеди, писта 33
Продължителност на полета11 денонощия 5 часа 38 минути 50 секунди
Брой обиколки182
Изминато разстояние~6 540 000 км
Височина на орбитата233 км
Апогей242 км
Перигей224 км
Наклон на орбитата57 °
Период89,2 мин
Масапри излитането: 116 376 кг
при кацането: 102 363 кг
полезен товар: 13 154 кг
NSSDC ID2000-010А
NORAD ID26088
Данни за екипажа
Членове на екипажа6
Снимка на екипажа
STS-99 crew.jpg
от ляво надясно преден ред: Джанис Вос, Мори, Крегел, Гори, Тиле, Каванди
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
STS-103 STS-103 Patch.svg STS-101 Sts-101-patch.svg
STS-99 в Общомедия

ЕкипажРедактиране

Пост Астронавт
Командир Кевин Крегел
четвърти космически полет
Пилот Доминик Гори
втори космически полет
Специалист на мисията 1 Герхард Тиле (ESА)
първи космически полет
Специалист на мисията 2 Джанет Каванди
втори космически полет
Специалист на мисията 3
Командир на полезния товар
Джанис Вос
пети космически полет
Специалист на мисията 4 Мамору Мори (NASDA)
втори космически полет
  • Първоначално полет STS-99 е планиран по програмата за строителството на МКС (полет ). По-късно е изпълнена като STS-100;
  • До официалното обявяване на екипажа, подготовка с него води и астронавтката Мери Уебър, летяла на STS-101;
  • Броят на полетите е преди и включително тази мисия.

ПолетътРедактиране

 
Стартът на совалката, 2 март 1995

Програмата е съвместна на НАСА и Националната агенция по картография към Министерството на отбраната на САЩ. Получената информация е с научно и гражданско приложение (но най-вече в интерес на военните). Освен това в проекта вземат участие и Германския аерокосмически център (DLR) и Италианската космическа агенция (ASI).

Първото радиолокационно заснемане от борда на совалка е извършено през ноември 1981 г. по време на мисия STS-2, но то обхваща само около 30 % от повърхността. През 1995 г. Лабораторията за реактивно движение (JPL) предлага на Националната агенция по картография към Министерството на отбраната на САЩ съвместно финансиране на още една радарна мисия. Предвидено е използване на интерферометрично заснемане и изграждане на много точна цифрова карта на релефа на 80 % от земната суша с разделителна способност от 30 метра. Този проект се нарича SRTM. Министерството на отбраната е можело да използва и специализирани спътници и да получи изображения с разделителна способност в рамките на 10 – 20 м, но вариантът със совалка на НАСА е около три пъти по-евтин и по-бърз във времето. На 8 юли 1996 г. НАСА и Министерството на отбраната подписват споразумение и през август започва реализацията на проекта.

Радиолокационният комплекс SRTM има обща маса около 13 600 кг и включва два интерферометрични радиолокатора със синтезирана апертура. Самата система се състои от три компонента: основна антена в товарния отсек на совалката, разгъваема ферма ADAM (от английски: Able Deployable Articulated Mast) и разположената на нейния край външна антена. ADAM има 87 секции и обща дължина 60,95 метра, и до 2000 година е най-дългата твърда конструкция, извеждана в космоса.

Това е последният самостоятелен полет на совалката. Всички останали мисии са свързани със скачване с МКС.

Параметри на мисиятаРедактиране

 
Финалът на мисията.
  • Маса:
    • При излитането: 116 376 кг
    • При кацането: 102 363 кг
    • Маса на полезния товар: 13 154 кг
  • Перигей: 224 км
  • Апогей: 242 км
  • Инклинация: 57,0°
  • Орбитален период: 89,2 мин.

Външни препраткиРедактиране