Siemens EuroSprinter ES-64
Фамилията „EuroSprinter“ е модулна концепция за строеж на електрически локомотиви на „Siemens“ за европейския пазар. Заводското означение в „Siemens“ е ES 64 (ES от EuroSprinter и 64 – мощността 6400 kW).
Siemens EuroSprinter | |
Производител | Сименс Мобилити, Kraus-Maffei, Германия |
---|---|
Производство | от 1996 г. |
Следващ модел | Siemens ES 2007 |
Междурелсие | 1435 mm mm |
Предназначение | магистрален |
Колоосна формула | Bo′-Bo′ |
Период на експлоатация | в България от 2016 г. |
Спецификации | |
Дължина | 19 580 mm |
Маса | 86 – 87 000 kg |
Макс. мощност | 4200 – 6400 kW |
Макс. скорост | 140 – 230 km/h |
Вид ток и напрежение | 1,5 kV DC; 3 kV DC; 25 kV AC 50 Hz; 15 kV 16 2⁄3 Hz AC |
Тип предавка | електрическа |
Натоварване на ос | 21,25 – 21,75 t |
Диаметър на задвижващите колооси | 1250 mm |
Siemens EuroSprinter ES-64 в Общомедия |
Разработени са няколко варианта, които се добавят в името като допълнителна буква (U – универсален, P – прототип и F – товарен) и броя на поддържаните електроенергийни системи (2 – два типа, 4 – четирите системи, които се използват в Европа).
Първият прототип ES 64P е построен през 1992 г., като се очаква „Deutsche Bahn“ AG да поръча голям брой локомотиви като заместител на остаряващия вече „Einheits-Elektrolokomotiven“. Външният вид е подобен на по-ранния модел на Siemens / Krauss-Maffei, произведен през 1991 г. и използващ два вида напрежение серия RENFE 252. На него е инсталирана и трифазна асинхронна задвижваща технология, въведена вече в серия DB 120. Това е първият трифазен локомотив на „Siemens“. На 6 август 1993 г. поставя световен рекорд за скорост (310 км/ч) за трифазен локомотив на линията Хановер – Вюрцбург.[1] Прототипът е бил използван за тестове в няколко страни от Европа (Норвегия, Испания, Португалия, Германия). Прототипът получава серия и номер DB 127 001 и все още е в експлоатация.
Стандартни типове редактиране
ES 64 F редактиране
ES 64 F е локомотив с мощност от 6400 кW и максимална скорост от 140 km/h за тежък товарен и пътнически трафик. Използват се както от „Deutsche Bahn“, така и от частния железопътен транспорт „ITL“, притежаващ два от тях. Използват се основно за товарни влакове.
ES 64 F4 редактиране
ES 64 F4 е локомотив с мощност от 6400 кW и максимална скорост от 140 km/h. Този тип се използва основно за товарни влакове, но и за нощните пътнически влакове на „CityNightLine“.
ES 64 F4 е с възможност за работа за четирите напрежения, най-често срещани в Европа: 15 kV и 25 kV променлив ток и постоянен ток 3 kV и 1,5 kV.
Те се използват от „Deutsche Bahn“ AG като (серия 189) и от швейцарските железници (SBB) – серия Re 474. Освен това шведската фирма „Hector Rail“ има два локомотива от тип 441.
ES 64 U2 редактиране
Типът ES 64 U2 първоначално е разработен за австрийските железници ÖBB като универсален локомотив. С мощността си от 6400 kW и максимална скорост от 230 km/h, локомотивът успешно обслужва както товарни, така и пътнически влакове. Сериите ÖBB 1016 (15 kV) и 1116 (15 kV и 25 kV) са наречени „Taurus“. По-късно и други железопътни компании са доставяли локомотиви от този тип – „Deutsche Bahn“ AG (25 броя, серия 182) и MÁV – серия 1047.
ES 64 U4 редактиране
ES 64 U4 е възникнал като по-нататъшно развитие както на ES 64 F4, така и на ES 64 U2. Това е универсален локомотив, подходящ различни системи на електрозахранване. 50 броя са доставени на ÖBB като серия 1216, известен също като Taurus III. Няколко други железопътни компании също използват тези машини.
На 2 септември 2006 г. е поставен световен рекорд за скорост от локомотив на ÖBB 1216 050 (ES 64 U4) – 357,0 km/h на високоскоростната линия Нюрнберг – Инголщат.[2]
Локомотиви, строени на базата на ES 64 редактиране
DSB EG редактиране
След построяването на моста над датските протоци (Great Belt Fixed Link) датските железници DSB поръчват 13 единици клас EG, доставени в периода 1999 – 2000 г. За осигуряване на максимално теглително усилие колоосната формула е променена на Co'Co'. Теглителната сила на тази версия е 400 kN вместо обичайните 300 kN, а дължината на локомотива е 20,95 m. Този вариант е най-близък при проектирането до второто поколение ES 64 F2, с възможност за работа с 15 kV и 25 kV AC.
Сравнителна таблица редактиране
ES 64 P | ES 64 U2 | ES 64 U4 | ES 64 F | ES 64 F4 | DSB EG | |
---|---|---|---|---|---|---|
В експлоатация от | 1992 | 2000 | 2005 | 1996 | 2003 | 1999 |
колоосна формула | Bo’-Bo’ | Bo’-Bo’ | Bo’-Bo’ | Bo’-Bo’ | Bo’-Bo’ | Co’-Co’ |
система на захранване (kV/Hz) | 15 / 16,7 | 15 / 16,7 25 / 50 |
15 / 16,7 25 / 50 3 = 1,5 = |
15 / 16,7 | 15 / 16,7 25 / 50 3 = 1,5 = |
15 / 16,7 25 / 50 |
Мощност, kW | 6400 | 6000 | 6400 | 6400 | 6400 (25/15 kV) 6000 (3 kV) 4200 (1,5 kV) |
6500 |
Часова мощност, kW | 7000 | 6400 | ||||
Теглителна сила, kN | 300 | 300 | 304 | 300 | 300 | 400 |
Максимална скорост, km/h | 230 | 230 | 230 | 140 | 140 | 140 |
Маса, t | 86 | 86 | 86 | 86 | 86 | 129 |
натоварване на ос, t | 21,5 | 21,25 | 21,8 | 21,7 | 21,75 | 22 |
DB серия (брой) | 127 (1) | 182 (25) | – | 152 (170) | 189 (90) | – |
ÖBB серия (брой) | – | 1016/1116 (332) | 1216 (50) | – | 1890 (?) | – |
ITL (брой) | – | – | – | 152 (2) | 189 (2) | – |
SBB серия | – | – | – | – | Re 474 (12) | – |
MÁV серия | – | 470 (10) | – | – | – | – |
GySEV серия | – | 1047 (5) | – | – | – | – |
SŽ серия | – | – | 541 (32) | – | – | – |
„Mitsui Rail Capital Europe“ | (1) | (60) | – | - | (ок. 105) | – |
Общо | 1 | ок. 432 | ок. 93 | 172 | ок. 230 | 13 |
Белгия – серия HLE 18 и HLE 19 редактиране
Доставени са на два пъти по 60 броя през 2006 и 2008 г. Предназначени са за обслужване на пътнически влакове. Разпределени са в две серии: 96 броя HLE 18 и 24 броя HLE 19. Разликата между тях е в системата на закачване на вагоните (серия 18 е със стандартен винтов спряг, а серия 19 е с автосцепка). Производственото им означение в „Siemens“ е ES 60 U3. Възможността им за работа е при три напрежения: 1500 V DC, 3000 V DC, 25 kV 50 Hz AC. Мощността им е 6000 kW (25 kV), 5000 kW (3000 V) и 2400 kW (1500 V).
Гърция – серия ОSE 120 редактиране
Това са първите електрически локомотиви в експлоатация в Гърция. От 1996 до 2001 г. са доставени 30 броя. Този вариант е най-близък при проектирането до прототипа ES 64 Р, като са променени мощността (5000 kW или 6700 к.с.) и електрическата система (25 kV AC).
Китай редактиране
Закупени са 20 локомотива въз основа на споразумение за трансфер на технологии между „Siemens“ и Китай. Основана е съвместна компания с „Zhuzhou Electric Locomotive Works“ (ZELW) за производството им през 1997 г. Първите три локомотива са построени от „Siemens“ в Австрия, а останалите 17 са построени в Китай. Производството на локомотива приключва през 2004 г. Особеното е, че локомотивите са съчленени (по 2) за постигане на по-голяма мощност. Означени са със серия DJ1.
На базата DJ1 е разработен по-мощният DJ4 или HXD1B. На 18 август 2007 г. „Siemens“ и ZELW подписват договор с Министерството на железниците на Китай за строителство на 500 локомотива на базата на EuroSprinter. Тези локомотиви са сред най-мощните в света със своите 9,6 MW (12 900 к.с.).
Корея редактиране
От 2000 г. националните корейски железници „Korail“ поръчва 85 броя локомотиви на базата на ES 64 F. Два от тях са изцяло като ES 64 F (серия 8100) и 83 са с мощност 5200 kW и максимална скорост 150 км/ч (серия 8200).
Siemens ACS-64 редактиране
Електрически локомотив, проектиран от „Siemens Mobility“ за използване в Североизточния коридор (НЕК) и коридора Keystone в североизточната част на САЩ. Дизайнът се основава на локомотивите „Siemens“, създадени за използване в Европа и Азия, но с промени в съответствие с американските стандарти. ACS-64 се строи в завода на „Siemens“ във Флорин, Калифорния. Мощността на локомотива е 6,4 kW (8600 к.с.), а максималната скорост – 217 км/ч.
Първите 70 локомотива са построени за Амтрак, за да заменят остарелите AEM-7 и ненадеждните локомотиви HHP-8. Първият ACS-64 влиза в експлоатация през февруари 2014 г., а доставките продължават до август 2016 г.
Регионалната железопътна компания „SEPTA“ в Югоизточна Пенсилвания е поръчала 15 локомотива ACS-64, които се очаква да влязат в експлоатация през 2018 г. по железопътните линии на оператора.
По-нататъшно развитие редактиране
През 2007 г. локомотивите Eurosprinter (електрически) и Eurorunner (дизелови) са заменени от платформата Siemens ES 2007. Тя от своя страна е заменена от платформата Siemens Vectron. Най-важните промени са новата форма на челото на локомотива, която отговаря на по-строгите европейски стандарти за сблъсък и използването на по-съвременна технология на електрическите системи. Производството на Eurosprinter не е прекратено веднага и продължава да се предлага в следващите няколко години.
Галерия редактиране
-
Прототипът ES 64 P
-
DB серия 152 (ES 64 F)
-
DB серия 189 (ES 64 F4)
-
Серия 1116 (Таурус) на ÖBB (ES 64 U2)
-
Поглед в кабината на ES 64 U2 на ÖBB
-
Миг от поставянето на рекорда от локомотив 1216 050 на ÖBB
-
Рекордьорът от серия 1216 (Таурус 3) на ÖBB (ES 64 U4)
-
Серия HLE 18 на SNCB
-
Серия EG на DSB
-
Серия DJ1 на китайските железници
-
Серия HXD1 (DJ4) на китайските железници
-
Серия 120 на OSE
-
Amtrak ACS-64
-
Korail серия 8200
Източници редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Weltrekord für Drehstromlok. In: Die Deutsche Bahn. Nr. 9/10. Darmstadt 1993, S. 723. ISSN 0007-5876
- ↑ Siemens File on Record Run