Tour Over Europe 1980 е последното концертно турне на английската рок група Лед Зепелин. То започва на 17 юни и приключва на 7 юли 1980 г. Десет от концертите са в Германия, а останалите – в Брюксел, Виена, Ротердам и Цюрих.

Tour Over Europe 1980
Европейско турне турне на Лед Зепелин
Информация
ДестинацииЕвропа
Начална дата17 юни 1980
Крайна дата7 юли 1980
Брой етапи1
Изнесени концерти14
Хронология на турнетата на Лед Зепелин

Knebworth 1979
'Tour Over Europe 1980'
Ahmet Ertegun Tribute Concert 2007

История редактиране

Това е първата серия от концерти след фестивала в Небуърт (Великобритания) – 1979 г. Неохотата на Робърт Плант да пътува в САЩ, както и желанието на групата да разсее негативните публикации в пресата, преследаващи я на Острова, водят до компромисното решение Питър Грант да организира кратко турне в Европа. Целта му е вокалистът, бидейки отново на път, да събуди у себе си ентусиазма за по-продължителни концертни изяви отвъд океана. За предстоящия тур групата репетира в лондонските зали Rainbow Theatre и Vitoria Theatre, а след това в Shepperton Studios, Middlesex.[1]

На турнето Лед Зепелин свири на малки места със скромна сцена и осветление. Липсва усещането за грандиозност както при последните им обиколки. Сетлистите също са съкратени, с около двучасово шоу, като по-дългите композиции No Quarter и Moby Dick са изхвърлени от сетлиста. Последният албум „In Through the Out Door“ е слабо представен. Началото на концертите е с Train Kept A-Rollin’, песен, неприсъствала в сетовете от 1969 г. Турнето е почти неотразено в пресата.

Обиколката преминава в атмосфера на висок дух и шеговитост, като дори Джими Пейдж представя от сцената групата и себе си, което не се е случвало в 12-годишната им кариера.[2] Не липсват и изпитания. На 26 юни във Виена[3], по време на White Summer, Пейдж е уцелен в лицето с пиратка и концертът е прекъснат. Организаторът моли виновника да излезе на сцената и да се извини. След известно забавяне групата свири Kashmir и приключва шоуто. На 27 юни в Нюрнберг[4] след третата песен Джон Бонъм припада на сцената и е откаран в болница. Според пресата, това е в резултат на свръхдоза, но групата отрича, като отбелязва, че Бонзо просто е прекалил с храната.

Постерът за турнето анонсира втори концерт в Берлин (на 8 юли)[5], но той така и не се осъществява. Ден преди това [6] е последното изпълнение на групата пред публика в оригинален състав, а Whole Lotta Love – последната песен.

Джон Пол Джоунс: „Имаше приповдигнато настроение по време на обиколката. Влиянието на пънка не подмина и нас, тъй че доста поорязахме материала за лайфовете. Макар да помнехме какво точно да свирим, музикално го давахме неглиже (‘А, да, тука май правехме това и това’). Всичко бе подготовка за втория рунд. По времето, когато Джон (Бонъм) си отиде, всеки от нас беше готов да започне отначало. Той почина на репетиции за американското турне.“[7].

Записи редактиране

Всички концерти от тура са издадени в 26-дисков бокс на буутлег-лейбъла Tarantula както и поотделно около 1996 г. – 1997 г. Повечето са пълни и са записани директно от пулта, а тези във Виена и Мюнхен – от публиката. От концерта в Ротердам липсват първите 4 песни, но има пълен запис от зрители.

Видео редактиране

На официалния сайт на групата има 8 милиметрови филми от шоутата в Ротердам[8], Цюрих[9] и Мюнхен[10].

Списък на песните редактиране

1. Train Kept A-Rollin' (Брадшоу, Кей, Ман)
2. Nobody's Fault but Mine (Пейдж, Плант)
3. Black Dog (Джоунс, Пейдж, Плант)
4. In the Evening (Джоунс, Пейдж, Плант)
5. The Rain Song (Пейдж, Плант)
6. Hot Dog (Пейдж, Плант)
7. All My Love (Джоунс, Плант)
8. Trampled Under Foot (Джоунс, Пейдж, Плант)
9. Since I've Been Loving You (Джоунс, Пейдж, Плант)
10. Achilles Last Stand (Пейдж, Плант) (неизпълнявана на 26 юни и 7 юли)
11. White Summer/Black Mountain Side (Пейдж)
12. Kashmir (Бонъм, Пейдж, Плант)
13. Stairway to Heaven (Пейдж, Плант)

Бисове:

  • Rock and Roll (Бонъм, Джоунс, Пейдж, Плант)
  • Whole Lotta Love (Бонъм, Dixon, Джоунс, Пейдж, Плант) – 17, 20, 26 и 30 юни; 2, 5 (със Саймън Кърк на барабаните) и 7 юли.
  • Heartbreaker (Бонъм, Джоунс, Пейдж, Плант) – 17, 21 и 29 юни
  • Communication Breakdown (Бонъм, Джоунс, Пейдж) – 18, 23 и 24 юни; и 3 юли
  • Money (That's What I Want) (Горди Брадфорд) – 30 юни (с Филип Карсън на бас китарата)

Дати редактиране

Дата Град Държава Място
17 юни 1980 Дортмунд Германия
 
Westfalenhallen
18 юни 1980 Кьолн Sporthalle
20 юни 1980 Брюксел Белгия
 
Vorst Nationaal
21 юни 1980 Ротердам Нидерландия
 
Ahoy Rotterdam
23 юни 1980 Бремен Германия
 
Stadthalle
24 юни 1980 Хановер Messehalle
26 юни 1980 Виена Австрия
 
Wiener Stadthalle
27 юни 1980 Нюрнберг Германия
 
Messezentrum Halle
29 юни 1980 Цюрих Швейцария
 
Hallenstadion
30 юни 1980 Франкфурт Германия
 
Festhalle Frankfurt
2 юли 1980 Манхайм Eisstadion
3 юли 1980
5 юли 1980 Мюнхен Olympiahalle
7 юли 1980 Берлин Eissporthalle

Източници редактиране