Transformer
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Transformer е вторият студиен албум на американския рок музикант Лу Рийд. Той е издаден през ноември 1972 г.
В сходство с предишния албум (Lou Reed), Transformer съдържа няколко песни, които Рийд композира в периода с Велвет Ъндърграунд (4 от 10). Andy's Chest е първоначално записана от бандата през 1969 г., а Satellite of Love е демо от 1970 година. Тези версии излизат във VU и Peel Slowly and See, съответно. В Transformer оригиналното високо темпо на тези песни е забавено.
New York Telephone Conversation и Goodnight Ladies са изпълнявани на живо по време на резидентството на групата в Максис Кензъс Сити през лятото на 1970 година. Второто произведение е заимствано от последния стих на втората секция (A Game of Chess) на Т. С. Елиът и поемата му The Waste Land: Good night, ladies, good night, sweet ladies, good night, good night. (в превод: 'Лека нощ, дами, лека нощ, скъпи дами, лека нощ, лека нощ.').
Както в годините с Велвет Ъндърграунд, връзката с Анди Уорхол е все още силна. Според Рийд, Уорхол му казва, че трябва да напише песен за някой, който е зъл ('vicious'). Когато Рийд го пита какво означава зъл, Уорхол отговаря така: „Ами, нали знаеш, все едно да те фрасна с цвете“, и така продуктът е песента Vicious.
Макар че всички песни от албума са приписвани на Рийд, от дълго време има слухове, че Wagon Wheel е всъщност композиция на Дейвид Бауи.
Продукция
редактиранеTransformer е продуциран от Дейвид Бауи и Мик Ронсън, като и двамата преди това са повлияни от работата на Рийд с Велвет Ъндърграунд. Бауи прави смътно позоваване към „Велвет...“ в бележките на корицата в албума Hunky Dory и редовно изпълнява White Light/White Heat, както и I'm Waiting for the Man в концерти и по БиБиСи през 1971–1973 г.
Мик Ронсън (който по това време е първи китарист при Бауи, в групата Спайдърс Фром Марс) играе важна роля в записването на албума в Трайдънт Студиос, където е ко-продуцент и основен музикант на сесиите (китара, пиано, блокфлейта), както и аранжировчик, допринесъл със струнния аранжимент за Perfect Day. В документалната поредица Classic Albums и по-точно епизода Transformer, Рийд приветства приноса на Ронсън и работата му, която подчертава струнните инструменти. Песните на плочата са едни от най-известните работи на Рийд, включително Walk on the Wild Side, Perfect Day и Satellite of Love, и успехът на албума в индустриален план въздига Рийд от култов статут в международна звезда.
Оформление на корицата
редактиранеОформлението на корицата представлява фотография на Мик Рок, която по случайни причини излиза извън фокус, докато той я отпечатва в стаята за проявяване на кадри. Рок забелязва недостатъка, но решава, че полученият резултат го удовлетворява, и така изпраща снимката за корица. На задната корица са показани една жена и един мъж. Мъжът, човек на име Ърни Тормален (приятел на Рийд), има банан, сложен пред сините му дънки.
Критическа оценка
редактиранеВ смесена реакция за Ролинг Стоун, Ник Тошес маркира като „качествени“ четири песни, включително Hangin' 'Round и Satellite of Love, които според него изразяват възбудена сексуалност, но отхвърля по-голямата част от албума като „надута арт-претенция за хомо работи“, на която ѝ липсват достойнства като творческа категоричност, например. В ретроспекция за „Наръчник за албуми на Ролинг Стоун“, издаден през 2004 г., Том Хъл пише, че Рийд "е написал един наръч от интелигентни нови песни и се е опитал да ополозотвори двуполовия глем рок, гледащ към новите тенденции, което заработва добре в Walk on the Wild Side.
През 1997 година Transformer е определен за 44-тия най-велик албум в анкетата „Музика на хилядолетието“, проведена в Обединеното кралство от Ейч-Ем-Ви Груп, Канал 4, Гардиън и радио Класик. Transformer е номер 55 в ранглиста на Ню Мюзик Експрес и неговия списък на „Най-великите албуми на всички времена“. През 2003 година албумът е определен за 194-ти в списъка на Ролинг Стоун за „500-те най-велики албума на всички времена“. Той е и в списъка на списание Кю за „100-те най-велики албума“.