Ћ
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Кирилска буква Ћ | ||||||
---|---|---|---|---|---|---|
Уникод (hex) | ||||||
Главна: U+040B | ||||||
Mалка: U+045B |
Ћ, ћ е буква от сръбската кирилска азбука. Произнася се „чьъ“ и е 23-та по ред в азбуката. Обозначава беззвучния венечно-небен преградно-проходен съгласен звук /ʨ/ ([чь]).
В старобългарския език буквата Ћ съществува само в глаголицата и изглежда така . Тя е 12-а по ред в глаголическата азбука и има числова стойност 30. Нарича се „дервъ“ или „ћьрвь“. Специалистите не са единодушни какво точно означава названието ѝ. Според някои то произлиза от „грива“, което според други изследователи лингвисти е неубедително. Според тях името на буквата е просто модификация на названието чрьвь на буквата (Ч).
Кирилската буква Ћ възниква през 12 век и се използва изключитено в сръбската писменост. Първоначално тя обозначава меките звънки звукове между /gʲ/ ([гь]), /dʲ/ ([дь]) и африката /dʑ/ ([джь]). По-късно буквата се използва и за обозначаване на меките беззвучни /tʲ/ [ть] и /tɕ/ [чь]. В босанчицата се използва за означаването дори и на звука /j/ ([й]), а така също и като знак за мекост по латински образец, поставяна пред смягчаемата буква.
Произходът както на глаголическата дервъ, така и на кирилската буква Ћ е неясен.
Начертанието на кирилската буква първоначално има П-образна или Λ-образна основа, завършваща с кръст. По-късно придобива днешния си вид и се доближава до формата на друга кирилска буква, Ѣ.
В стария граждански сръбски шрифт формата на малката буква ћ повтаря пропорциите на буквата ѣ, но главната буква Ћ се променя. Горната ѝ част вече има Т-образна, а не кръстообразна форма. Това кара основоположника на съвременния сръбски книжовен език Вук Караджич да смята че буквата Ћ е лигатура и произлиза от слятото изписване на Т и Ь. До промените на Вук Караджич Ћ е използвана и за означаване на звънката африката (преградно-проходна съгласна) /dʑ/ ([джь]). Тогава Караджич въвежда отделна буква за този звук – Ђ, която наподобява по външен вид Ћ.
Кодове
редактиранекодова таблица | буква | десетично | шестнадесетично | осмично | двочино |
---|---|---|---|---|---|
Уникод | главна | 1035 | 040b | 002013 | 0000010000001011 |
малка | 1115 | 045b | 002133 | 0000010001011011 | |
ISO 8859 – 5 | голяма | 171 | ab | 253 | 0010101011 |
малка | 251 | fb | 373 | 0011111011 | |
Windows 1251 | голяма | 142 | 8e | 216 | 0010001110 |
малка | 158 | 9e | 236 | 0010011110 |
HTML кодовете са: Ћ или Ћ за главно Ћ и ћ или ћ за малко ћ.
Вижте също
редактиране- Ђ
- константа на Дирак (редуцирована константа на Планк)