Отваря главното меню
Серия статии на тема
Квантова механика
  

Константа на Планк е фундаментална физична константа и основна константа в квантовата механика, свързваща енергията на електромагнитна вълна с нейната честота. Наречена в чест на Макс Планк, един от основоположниците на квантовата механика.

 Js [1]

често се използва и редуцираната константа на Планк, наричана още константа на Дирак:

 Js,

Константата на Планк свързва честотата и енергията на фотон:

както и свързва импулса на частица с дължината на вълната на нейната материална вълна (вълна на дьо Бройл):

Редуцираната константа на Планк е квант на момента на импулса и също така участва в неравенството, известно като Принцип на неопределеността (или съотношение на Хайзенберг):

Физически смисълРедактиране

В квантовата теория константата на Планк има по-дълбок смисъл: в сравнение с величината на действието или момента на импулса, тя показва доколко класическата механика е приложима към дадената физическа система. А именно, ако   е действието на системата, а   – нейният момент на импулса, то при   или   поведението на системата с висока точност се описва от класическата механика.

ИзточнициРедактиране

  1. Константа на Планк. Препоръчителни стойности от CODATA. Актуализирани на 8 август 2007.

Външни препраткиРедактиране