Уикипедия

Абдул Хамид I

Абдул Хамид I (на турски: Birinci Abdülhamit), наричан Реформатора, е 27-ия султан на Османската империя, наследил брат си Мустафа III. Провъзгласен за султан на 21 януари 1774 г., управлява до смъртта си на 7 април 1789 година.[1] Води неуспешни войни с Русия, умира от сърдечна недостатъчност, наследява го племенникът му Селим III.

Абдул Хамид I
عبد الحميد اول
султан на Османската империя
Роден
Починал
7 април 1789 г. (64 г.)
ПогребанИстанбул, Турция
Религияислям
Управление
Период21 януари 1774 – 7 април 1789
Коронация21 януари 1774
ПредшественикМустафа III
НаследникСелим III
Семейство
РодОсманска династия
БащаАхмед III
Братя/сестриМустафа III
ПартньорАйше Сенийепервер Султан
ДецаМустафа IV
Махмуд II
Подпис
Абдул Хамид I в Общомедия

Биография

редактиране

Абдул Хамид е роден на 20 март 1725 г. в Константинопол. Той е по-малък син на султан Ахмед III (управлявал 1703 – 1730) и неговата съпруга Черми Кадан.[2] Ахмед III абдикира от властта си в полза на племенника си Махмуд I, който след това е наследен от брат си Осман III, а Осман от Мустафа III. Той получава ранно образование от майка си, която го учи на история и калиграфия.[2]

В деня на смъртта на Мустафа на 21 януари 1774 г. Абдул Хамид се възкачва на трона с церемония, проведена в двореца. На следващия ден се провежда погребалното шествие на Мустафа III. Новият султан изпраща писмо до Великия везир Сердар-Екрем Мухсинзаде Мехмед паша на фронта и го информира да продължи с войната срещу Русия. На 27 януари 1774 г. заминава за Еюп Султан джамия, където получава Меча на Осман.

Абдул Хамид I има най-малко четиринадесет съпруги,[3][4][5][6][7][8][9][10][11][12][13][14][15][16][17] най-малко единадесет сина [18][19][20][21][22] и най-малко шестнадесет дъщери.[23][24][25][26]

Смърт

редактиране

Абдул Хамид умира на 7 април 1789 г., на възраст от шестдесет и четири години, в Истанбул. Погребан е в Бахчекапи - гробница, която е построил за себе си.

Той развъжда арабски коне с голяма страст. Една порода е наречена "Кехейлан Абделхамид" на негово име.

Източници

редактиране
  1. ↑ Abdulhamid I // Encyclopædia Britannica. 15th. Т. I: A-ak Bayes. Chicago, IL, Encyclopædia Britannica Inc., 2010. ISBN 978-1-59339-837-8. с. 22.
  2. ↑ а б Derman Sabancı. 27. Osmanlı padişahı Sultan I. Abdülhamid'in eserleri // Islamic Manuscripts, 2002. Архивиран от оригинала на 28 March 2016. Посетен на 15 February 2017.
  3. ↑ Fanny Davis. The Ottoman Lady: A Social History from 1718 to 1918. Greenwood Publishing Group, 1986. ISBN 978-0-313-24811-5. с. 23.
  4. ↑ Kocaaslan, Murat. I. Abdülhamid'in İstanbul'daki İmar Faaliyetleri. с. 124–5.
  5. ↑ Cunbur, Müjgan. I. Abdülhamid Vakfiyesi Ve Hamidiye Kütüphanesi.
  6. ↑ Uluçay, Mustafa Çağatay. Padişahların kadınları ve kızları. Ötüken, Ankara, 2011. с. 105–9.
  7. ↑ Tabakoğlu, Ahmet. İstanbul su külliyâtı: İstanbul şer'iyye sicilleri : Mâ-i Lezı̂z defterleri 2 (1791-1794). İstanbul Araştırmaları Merkezi, 1998. с. 147.
  8. ↑ Sarıcaoğlu, Fikret. Kendi kaleminden bir Padişahın portresi Sultan I. Abdülhamid (1774-1789). Tatav, Tarih ve Tabiat Vakfı, 2001. ISBN 978-9-756-59601-2. с. 17–18.
  9. ↑ Raif, Mehmet, Kut, Günay, Aynur, Hatice. Mirʼât-ı İstanbul. felik Gülersoy Vakfı, 1996. с. 99.
  10. ↑ Ayvansarai, Hafız Hüseyin, Çabuk, Vâhid. Mecmuâ- i tevârih. İstanbul Üniversitesi Edebiyat Fakültesi, 1985. с. 261.
  11. ↑ Haskan, Mehmet Nermi. Yüzyıllar boyunca Üsküdar - Volume 2. Üsküdar Belediyesi, 2001. ISBN 978-9-759-76060-1. с. 758.
  12. ↑ Ziya, Mehmet. Istanbul ve Boğaziçi: Bizans ve Osmanlı medeniyetlerinin Ölümsüz Mirası, Volume 1. BIKA, 2004.
  13. ↑ Kal'a, Ahmet, Tabakoğlu, Ahmet. İstanbul su külliyâtı. 16 : İstanbul şer'iyye sicilleri mâ-i lezîz defterleri. (1813 - 1817). İstanbul Araştırmaları Merkezi, 2000. с. 97.
  14. ↑ Sarıcaoğlu, Fikret. Kendi kaleminden bir Padişahın portresi Sultan I. Abdülhamid (1774-1789). Tatav, Tarih ve Tabiat Vakfı, 2001. ISBN 978-9-756-59601-2. с. 8.
  15. ↑ Tabakoğlu, Ahmet. İstanbul su külliyâtı: İstanbul şer'iyye sicilleri : Mâ-i Lezı̂z defterleri 1 (1786-1791), Volume 3. İstanbul Araştırmaları Merkezi, 1998. с. 229.
  16. ↑ Tabakoğlu, Ahmet. İstanbul su külliyâtı: İstanbul şer'iyye sicilleri : Mâ-i Lezı̂z defterleri 1 (1786-1791), Volume 3. İstanbul Araştırmaları Merkezi, 1998. с. 153.
  17. ↑ Christine Isom-Verhaaren Royal French Women in the Ottoman Sultans' Harem: The Political Uses of Fabricated Accounts from the Sixteenth to the Twenty-first Century, Journal of World History, vol. 17, No. 2, 2006.
  18. ↑ Uluçay, Mustafa Çağatay (2011). Padişahların kadınları ve kizları . Ötüken, Ankara. pp. 105–9.
  19. ↑ Sarıcaoğlu, Fikret (2001). Kendi kaleminden bir Padişahın portresi Sultan I. Abdülhamid (1774-1789) . Tatav, Tarih ve Tabiat Vakfi. pagine 11-13, 17–18. ISBN 978-9-756-59601-2.
  20. ↑ Haskan 2018 , pag. 74-76, 84
  21. ↑ Abanoz, Fatih (2013). GÜLŞEHİR'İN BİR DEĞERİ "SİLAHDAR (KARAVEZİR) SEYYİD MEHMET PAŞA" HAYATI ve ESERLERİ . p. 118.
  22. ↑ Barita, Örcün (2000). Osmanlı İmparatorluğu dönemi İstanbul'undan kuşevleri . Kültür Bakanlığı. p. 223. ISBN 978-9-751-72535-6.
  23. ↑ Ulçay 2011, p. 105-109, 166-169.
  24. ↑ Sarıcaoğlu 1997, p. 11-14.
  25. ↑ Kal'a, Ahmet; Tabakoğlu, Ahmet (2002). Vakif on defterleri. Istanbul Araştırmaları Merkezi. p. 182.
  26. ↑ Haskan 2018, p. 74-77, 84.
Тази статия за монарх все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Тази статия, свързана с Османската империя, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Абдул_Хамид_I&oldid=12365904“.