Махмуд II (на турски: II. Mahmud) е 30-ият султан на Османската империя от 28 юли 1808 до 1 юли 1839 година. Управлението на Махмуд II бележи началото на края на Османската империя, който настъпва по-рано от век след смъртта на този султан. Често е наричан Реформатора, заради премахването на еничарския корпус през 1826 година.

Махмуд II
محمود ثانى
султан на Османската империя
Mahmud II.jpg
Роден
Починал
1 юли 1839 г. (53 г.)
ПогребанТюрбе на Махмуд II, Турция
Религияислям
Управление
Период1808 – 1839
ПредшественикМустафа IV
НаследникАбдул Меджид I
Абдул Азис
Семейство
РодОсманска династия
БащаАбдул Хамид I
МайкаНакшидил валиде султан
Братя/сестриМустафа IV
СъпругаБезмиалем
Пертевниял валиде султан
ДецаАбдул Меджид I
Абдул Азис
ПодписTughra of Mahmud II.JPG
Махмуд II в Общомедия

Произход и управлениеРедактиране

Роден на 20 юли 1785 г. в Константинопол. Син е на Абдул Хамид I (17251789) и Накшидил валиде султан (17661817).

Идва на власт в резултат от братоубийство на султан Мустафа IV. Махмуд II започва да провежда т.нар. реформи на Махмуд II. Той успява да реформира и изведе държавата от смутното кърджалийско време от края на XVIII век и началото на XIX век. През 1826 г. по негова заповед е ликвидиран еничарския корпус. Премахва остарялата тимарска система. Създава Министерски съвет на мястото на Дивана.

Неговото реформаторско и революционно за ориенталските представи и възприятия управление бележи „началото на края“ на Османската империя и династия. На Веронския конгрес, последвал Виенския, е дефиниран като казус Източният въпрос, касаещ наследството на „болния човек край Босфора“.

Махмуд II умира от туберкулоза на 53-годишна възраст. Наследен е от синовете си Абдул Меджид I и Абдул Азис, управлявали империята до избухването на Априлското въстание в българските земи.


 
Османската империя през 1829 г.

Вижте същоРедактиране