Махмуд II (на турски: II. Mahmud) е 30-ият султан на Османската империя от 28 юли 1808 до 1 юли 1839 година. Управлението на Махмуд II бележи началото на края на Османската империя, който настъпил по-рано от век след смъртта на този султан. Често е наричан Реформатора, заради премахването на еничарския корпус през 1826 година.

Махмуд II
محمود ثانى
Mahmud II.jpg
Роден
Починал
Погребан Тюрбе на Махмуд II, Истанбул, Турция

Религия Ислям
Семейство
Род Османска династия
Баща Абдул Хамид I
Майка Накшидил валиде султан
Братя/сестри Мустафа IV
Съпруга Безмиалем
Пертевниял валиде султан
Деца Абдул Меджид I
Абдул Азис
Подпис Tughra of Mahmud II.JPG
Махмуд II в Общомедия

Произход и управлениеРедактиране

Роден на 20 юли 1785 г. в Константинопол. Син е на Абдул Хамид I (17251789) и Накшидил валиде султан (17661817).

Идва на власт в резултат от братоубийство на султан Мустафа IV. Махмуд II започва да провежда т.нар. реформи на Махмуд II. Той успява да реформира и изведе държавата от смутното кърджалийско време от края на XVIII век и началото на XIX век. През 1826 г. по негова заповед е ликвидиран еничарския корпус. Премахва остарялата тимарска система. Създава Министерски съвет на мястото на Дивана.

Неговото реформаторско и революционно за ориенталските представи и възприятия управление бележи „началото на края“ на Османската империя и династия. На Веронския конгрес, последвал Виенския, е дефиниран като казус източният въпрос, касаещ наследството на „болния човек край Босфора“.

 
Османската империя през 1829 г.

Махмуд II умира от туберкулоза на 53-годишна възраст. Наследен е от синовете си Абдул Меджид I и Абдул Азис, управлявали империята до избухването на Априлското въстание в българските земи.

Вижте същоРедактиране