Тази статия е за емирството в Обединените арабски емирства. За града вижте Абу Даби.

Емирство Абу̀ Да̀би (на арабски: إمارة أبو ظبي‎‎) е съставно емирство от Обединените арабски емирства (ОАЕ). Столицата е град Абу Даби, от която идва името на емирството.

Абу Даби
إمارة أبوظبي
Знаме
      
Герб
Страна ОАЕ
СтолицаАбу Даби
Площ67 340 km²
Население2 784 490 души (2015)
41,3 души/km²
ЕмирМохамед ибн Заид ал-Нахаян
Абу Даби в Общомедия

Абу Даби е най-голямото по площ и 2-рото по население емирство в страната след Дубай.[1] Заема площ от 67 340 km², което прави около 94% от територията на ОАЕ. Населението му е около 2 780 000 души (2015). По суша се простира на юг до оазиса Лиуа, където са едни от най-големите пясъчни дюни, а на изток – до древния оазис Айн.

Дългата му брегова линия – плитководният Южен залив, простиращ се от основата на Катарския полуостров на запад до границата с емирство Дубай на североизток, е място, където преди е било силно развит ловът на бисери. Когато тази индустрия запада, откриването на петрола в Южния залив съживява икономиката на Абу Даби. През 1962 г. Абу Даби става първият емират, който изнася нефт от находището Ум Шаифч.

Важни събития в началото на 1970-те години ускоряват икономическото развитие на емирството. Получаването на независимост и създаването на федерацията ОАЕ през 1971 г. дават по-висок статут на емирството. Поредицата от нефтени кризи през 1971 – 1974 г. води до няколкократно увеличение на цените и приходите от износ на нефт, като помага на държавните финанси. Разполагайки с огромни средства, емирството се старае да излезе от сянката на традиционния нефтен бизнес и да се развие в други сферата на икономиката.

Емирствата Абу Даби и Дубай и имат специален статут в рамките на ОАЕ, като само те имат право на вето по ключови въпроси[2]. Емир на Абу Даби е Халифа ибн Зайед ал-Нахаян, който същевременно е и президент на ОАЕ от 3 ноември 2004 година.

Бележки редактиране

  1. Dubai – profile of geographical entity including name variants // World Gazetteer, 2010. Архивиран от оригинала на 2013-04-17. Посетен на 23 септември 2010.
  2. Long, David и др. The Government and Politics of the Middle East and North Africa. Westview Press, 2002. ISBN 978-0813338996. с. 157.