Обединени арабски емирства

държава в Югозападна Азия

Обединените арабски емирства (на арабски: دولة الإمارات العربية المتحدة, [ал-Имара̀т ал-Арабѝя ал-Мута̀хида]) (съкратено: ОАЕ, разговорно: Емиратите) са арабска държава, разположена в югоизточната част на Арабския полуостров в Югозападна Азия.

Обединени арабски емирства
الإمارات العربية المتحدة
      
Национален химн
عيشي بلادي

Местоположение на ОАЕ
Местоположение на ОАЕ
География и население
Площ 83 600 km²
(на 114-о място)
Климат сух
Столица Абу Даби
Най-голям град Дубай
Официален език
Религия ислям
Демоним емират
Население (2020) Повишение 9 890 400
(на 92-ро място)
Население (2005) 4 106 427
Гъстота на нас. 112 души/km²
(на 110-о място)
Градско нас. 87%
(на 27-о място)
Управление
Форма федерална изборна конституционна монархия
Президент Халифа бин Зайед ал-Нахаян
Министър-председател Мохамед бин Рашид ал-Мактум
Организации ООН
История
Обединение 1879 г.
Независимост от Великобритания
2 декември 1971 г.
Членство в ООН 9 декември 1971 г.
Икономика
БВП (ППС, 2020) Повишение $780 млрд.[1]
(на 32-ро място)
БВП на човек (ППС) Повишение $70 442[1]
(на 7-о място)
БВП (ном., 2020) Повишение $414 млрд.[1]
(на 28-о място)
БВП на човек (ном.) Понижение $37 375[1]
(на 19-о място)
ИЧР (2018) Повишение 0,866[2] (много висок)
(на 35-о място)
Джини (2014) 32,5 (среден)
Прод. на живота 79 години (2020)[3]
(на 45-о място)
Детска смъртност 5,3/1000 (2020)[3]
(на 181-во място)
Грамотност 93,8% (2015)[3]%
(на 94-то място)
Валута ОАЕ дирхам (AED)
Други данни
Часова зона GST (UTC+4)
Формат на датата дд/мм/гггг
Авт. движение дясно
Код по ISO AE
Интернет домейн .ae, امارات.
Телефонен код +971
ITU префикс A6A-A6Z
Обединени арабски емирства в Общомедия

Тя включва 7 емирства: Абу Даби, Аджман, Дубай, Рас ал-Хайма, Ум ал-Куейн, Фуджейра и Шарджа. Някои от изброените емирати попадат под определението за микродържава.

ГеографияРедактиране

Обединените арабски емирства са разположени в Югозападна Азия, на бреговете на Персийския и Оманския залив. Стратегическото географско разположение на страната на южните подстъпи към Ормузкия проток я прави важна транзитна точка в транспорта на нефт.[4] ОАЕ имат общи граници с Оман (около 450 km на югоизток и на североизток), Саудитска Арабия (около 530 km на юг и на запад) и Катар (около 19 km на северозапад).[5]

Площта на ОАЕ е около 77 700 km². Тази стойност е приблизителна, тъй като голяма част от границите на страната преминават през пустинни райони, не са строго определени и са предмет на спорове между отделните страни.[6] Не е изяснена и принадлежността на някои острови, оспорвани от Иран и Катар.[7]

Бреговата линия на ОАЕ на Персийския залив е с дължина над 650 km. Голяма част от крайбрежните райони са заети от пресъхнали солени езера, достигащи далеч навътре в сушата. Най-голямото естествено пристанище е Дубай, но и на няколко други места, като Абу Даби и Шарджа, са изградени пристанища, позволяващи акостирането на големи кораби. Това се налага от малката дълбочина на Персийския залив и множеството малки острови и коралови рифове, разположени в близост до брега. ОАЕ имат и излаз на Оманския залив, но бреговата линия на страната е прекъсната от оманския полуанклав Мусандам, разположен на южния бряг на Ормузкия пролив.

В южните и западни части на страната крайбрежната низина преминава в пясъчната пустиня Руб ел-Хали, продължаваща и в Саудитска Арабия. В тези пустинни области са разположени 2 големи оазиса – Лиуа на юг и Бурайми на изток (голяма част от който е на територията на Оман). В източната част на страната се намира планината Хаджар.

Климатът на ОАЕ е сух и горещ. През най-топлите месеци юли и август средните максимални температури по крайбрежието надхвърлят 48 °C.[8] Средните минимални температури през януари и февруари са между 10 °C и 14 °C.[9] В края на лятото влажният югоизточен вятър, наричан шарки (на арабски: източен), прави крайбрежните области особено неприятни. Средното годишно количество на валежите по крайбрежието е под 120 mm, но в планинските части достига до 350 mm. Дъждовете често падат във вид на кратки интензивни порои, които наводняват сухите през останалото време речни корита.[10] Не са рядкост и силните пясъчни бури.

ИсторияРедактиране

Преди откриването на нефта по тези земи през 1950 г. ОАЕ е група от силно изостанали и неразвити държавици под закрилата на Великобритания. Петролната индустрия довежда до бърз икономически растеж и модернизация, което помага на емирствата да се освободят от британска зависимост през първата половина на 1970-те г. По-голямата част от петрола на страната е открита в Абу Даби, което го прави най-богатото и силно измежду седемте емирства.

Държавно устройствоРедактиране

 
Политическа карта на емирствата

Със стабилна икономика, поддържана от нефтената индустрия, ОАЕ се славят с един от най-високите стандарти на живот в света. Конституцията на ОАЕ, приета с независимостта през 1971 г. временно, а през 1996 г. – окончателно, постановява федерално правителство, като оставя много власт на емирствата. Правителството има изпълнителна, законодателна и съдебна власт, като изпълнителната има най-големи правомощия. В страната няма политически партии и избори. От самото начало пред ОАЕ стоят много предизвикателства, за които мнозина смятат, че ще доведат новата федерация до провал. Страната е имала спорове за границите със Саудитска Арабия и Оман, а наред с това и вътрешни конфликти за власт между емирствата. Освен това още през 1971 г. Иран завзема островите Абу Муса, Тунб ал Кубра и Тунб ас Сухра в Персийския залив, за които ОАЕ са предявявали претенции преди това.

Политически страната е стабилна от десетилетия, водена от емира на Абу Даби шейх Зайед бин Султан ал-Нахаян до неговата смърт през 2004 г. Той е наследен на поста владетел на Абу Даби от най-големия си син, шейх Халифа бин Зайед ал-Нахаян, който става и президент на ОАЕ. Въпреки че държавните институции са близки с тези в демократичните страни, най-важните и отговорни постове се предават по наследство, като всяка управляваща фамилия представя своя народ. Политиката е процес на задоволяване на претенциите на управляващите фамилии, а също така и на заможните търговци и духовни водачи.

Седемте емирства и техните сегашни владетели
  •   Абу Даби – шейх Халифа бин Зайед ан-Нахаян, от 2004 г.
  •   Аджман – шейх Хумаид бин Рашид ал-Нуайми, от 1981 г.
  •   Дубай – шейх Мохамед бин Рашид ал-Моктум, от 2006 г.
  •   Фуджейра – шейх Хамад бин Мухамад ал-Шарка, от 1974 г.
  •   Рас ал-Хайма – шейх Сауд бин Сакр ал-Касими, от 2010 г.
  •   Шарджа – д-р шейх Султан бин Мухамад ал-Куасими, от 1987 г.
  •   Ум ал-Куейн – шейх Рашид бин Ахмад ал-Муала, от 1981 г.

НаселениеРедактиране

Населението на ОАЕ към 2020 г. е 9 992 083 души, като 87,9% са имигранти.[3] Около 59,4% от населението са южноазиатци (включително от Индия 38,2%, от Бангладеш 9,5%, от Пакистан 9,4%, други 2,3%), а останалите са араби (11,6%), египтяни 10,2%, филипинци 6,1%, други 12,8%.[3]

Повечето от гражданите са мюсюлмани. Ислямът е официална религия в ОАЕ, като има и значителни малцинства, проповядващи християнство и други религии. Арабският език е официалният език на страната и се използва от правителството и държавните служители, докато английският е все по-важен в търговията и икономиката.

През 2015 г. 93,8% от населението е грамотно.[3]

По-големи градове в страната са Абу Даби, Аджман, Алайн, Рувайс, Диба, Диба ал-Хесн, Диба ал-Бая, Дубай, Фуджейра, Калба, Кавр Факкан, Мина Джабал Али, Мина Сакр, Мина Заийд, Рас ал-Хайма, Ум ал-Куейн, Ютуф, Шарджа, Сила.

Българска общност и отношения с БългарияРедактиране

През октомври 2015 г. българското правителство решава да открие посолство в град Абу Даби. Мотивацията е, че „ОАЕ придобива значително влияние на регионално и международно равнище и се превръща в световен икономически и търговски център с огромно влияние и авторитет.“[11]

Към 2015 г. българската общност в ОАЕ наброява около 3500 души и е една от най-големите български общности в Близкия изток.[11]

ИкономикаРедактиране

Богатството на ОАЕ основно се основава на износа на нефт и природен газ, който формира 33% от БВП на страната. ОАЕ е третият най-голям нефтопроизводител в Персийския залив след Саудитска Арабия и Иран (поради военните действия иракското нефтено производство се мени постоянно и не се отчита). От 1973 г. ОАЕ претърпява пълно преобразуване от беден регион на малки пустинни емирства до модерна страна с висок стандарт на живот. БВП на човек от населението не е много под тези на западноевропейските държави, а приходите от петролни продажби и умерената външнополитическа позиция са позволили на държавата да играе важна роля по въпросите, засягащи региона.

В последните години правителството търси начини да намери други източници на доходи и да намали зависимостта от нефтените залежи. Сред резултатите на тези усилия е постоянното развитие на туризма, основан на крайбрежни, пустинни и спортни курорти и инфраструктура. Успехът на тези начинания, заедно с други фактори като сравнително евтините стоки, високите температури, които преобладават през цялата година, инженерните чудеса като Бурж Ал Араб и Палмовите острови, както и добрите отношения със Запада, довеждат до това, че в днешни дни много хора наричат малката държава Хонконг на Близкия изток.

Работници имигранти съставляват 85% от работната сила.[3]

БележкиРедактиране

  1. а б в г World Economic Outlook Database, October 2019. // Международен валутен фонд. Посетен на 8 февруари 2020.
  2. Human Development Index (HDI). // Програма на ООН за развитие. Посетен на 8 февруари 2020.
  3. а б в г д е ж MIDDLE EAST :: UNITED ARAB EMIRATES. // Централно разузнавателно управление (ЦРУ).
  4. UAE Oil and Gas. // Uae.gov.ae, 19 юни 1999. Посетен на 15 юли 2009.
  5. Saudi-UAE Disputes. // Arabmediawatch.com, 21 август 1974. Посетен на 15 юли 2009.
  6. About Abu Dhabi. // Aldar.com. Посетен на 15 юли 2009.
  7. UAE Disputes, International UAE Disputes, UAE Boundary Dispute, UAE National Disputes, UAE Emirate Disputes, Claims Three Islands, Abu Musa Island, Greater & Lesser Tumb, The History of Islands, Human Resources UAE, Arab Emirates. // Uaeprison.com, 14 май 2007. Посетен на 15 юли 2009.
  8. » UAE Climate. // Manmm.net. Посетен на 15 юли 2009.
  9. Abu Dhabi Weather. // Abudhabi.ms, 8 март 2007. Посетен на 15 юли 2009.
  10. In Pictures | Flooding in the UAE. // BBC News, 15 януари 2008. Посетен на 15 юли 2009.
  11. а б България открива посолство в Абу Даби. // Дневник, 30 октомври 2015.