Авдела

селище в Гърция

Авдела или Абдела (на гръцки: Αβδέλλα; на арумънски: Avdhela, Abela, Abdela) е село в Гърция, част от дем Гревена, административна област Западна Македония.[1] Към 2001 година населението на селото е 448 жители, предимно власи. В 2011 година населението е 280 души.[1]

Авдела
Αβδέλλα
Панорама на Авдела.
Панорама на Авдела.
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Гревена
Географска област Пинд
Надм. височина 1300 m
Население 280 души (2011)
Пощенски код 401 00
Телефонен код 24920-23
Авдела в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 40 километра югозападно от град Гревена на 1300 m надморска височина в планината Пинд. Разположено е на границата на Националния парк „Пинд“.[1]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Авдела, изгорена от гръцките андарти в 1905 г. На снимката се вижда Милтон Манаки и Коста Екзархо, Фото: Братя Манаки
 
Икона на Света Богородица от манастира „Света Троица“ в Авдела с надпис на румънски език

Преди 1800 година селото е в местността Фадинес, но се премества на сегашното си място, което е с по-добър климат.[1] Населението му се състои предимно от големи семейства влашки овчари.[1] Селяните се ползват с известна автономия, но тези привилегии са изгубени по времето на Али паша Янински.[1]

През 1880 година Апостол Маргарит открива в Авдела румънско училище.[2] Според други източници румънското училище е открито още през 1867 година.[1][3] Според Густав Вайганд в Авдела „националната партия е по-силна отъ гръцката“.[4]

„Неоспоримъ фактъ е, че, откато се е отстѫпила Тесалия на Гърцитѣ, тѣзи лѣтни села отъ година на година все се намаляватъ по численностьта на жителитѣ си. Прѣзъ септември 1886 година въ Самарина намѣрихъ[5] само 3,000 жители, а по-прѣди биле 10,000. Много кѫщи сѫ праздни, други сѫ вече срутени и никой не мисли да поднови тѣзи кѫщи...

...общината имъ има 12,000 овце, които принадлѣжатъ не само на хора овчари, но и на занаятчии, и всичкитѣ се закарватъ на паша отъ овчаритѣ. Общината е плащала прѣди само 400 лири данъкъ за мѫжетѣ и кѫщитѣ и по 4 1/2 гроша на всѣка овца; но понеже нѣмаше строгъ контролъ, често пѫти правителството губѣше, защото за една малка сума чиновницитѣ се подкупуваха и по този начинъ много отъ овцетѣ се укриваха. Сега пъкъ, като се минава гръцката граница, прави се едно точно прѣброявание и се изисква на овца по 2 гроша, а отъ турцитѣ по 3 1/2 гроша; така щото на овца се пада всичко 5 1/2 гроша. Значи, сега се плаща по единъ грошъ повече на овца, па при това и пограничнитѣ пазачи не могатъ да се подкупятъ.

Това не е всичкото. Сега трѣбва да се плаща за паспорти, мито за изработенитѣ покривки, келими и разнитѣ материи, което по-прѣди не сѫществуваше. Тѣзи женски домашни произведенин замѣняватъ въ Трикала, Лариса и Воло за памукъ и жито. Готовитѣ пари, които нплучаватъ, се употрѣбяватъ изключително за данацитѣ, така щото тѣмъ нищо не остава и вслѣдствие на това новечето отъ тѣхъ полека-лека продаватъ овцетѣ. Богатството постояно се изгубва и мнозина сѫ принудени да се оставятъ отъ овчарството и подкачатъ да се занимаватъ съ земледѣлие, както напр. изъ селата Шеску, Батсе и Алимерия, въ околностьта на Воло. Но понеже земледѣлието не е по вкуса на аромѫнина, затова мнозина сѫ се поселили въ прибрѣжнитѣ голѣми градове или пъкъ въ странство и се занимаватъ съ занаяти и[6] бакалство или държатъ хотели и слѣдъ малко врѣме изгубватъ националностьта си — това съмъ наблюдавалъ на много мѣста.

Но и онѣзи, които оставатъ въ родното си мѣсто, не сѫ по-добрѣ, отколкото прѣди. Общината плаща сѫщия или по-голѣмъ данъкъ, макаръ числото на жителитѣ да са е намалило. Напримѣръ, Авделската община е платила при горнята сума още 180 лири за пѫтища и то за такива, които не минаватъ прѣзъ общината и не принасятъ никаква полза на самата нея.“[7]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Авдела (Авела) брои 1500 жители власи.[8] Според гръцка статистика от 1904 година в Авдела живеят 1700 влахофони, от които 400 румънеещи се.[9]

Заради надигналата се румънска пропаганда през октомври 1905 година Авдела е нападнато от гръцка андартска чета[1] и е изравнено със земята – изгорени са 133 къщи, 8 дюкяна, църквата и училището.[10][11] През май 1906 година 60 фамилии, мигриращи от Гревена в Авдела и охранявани от турски аскер, са нападнати от гръцки андарти, като са убити 4 арумъни и 10 турци.[12]

Енорийският храм на площада на селото „Успение Богородично“ изгаря в 1905 година и отново е построен в 1955 година.[13]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Авдела остава в Гърция.

На 14 юни 1944 година селото е изгорено от германските окупационни части.[1]

На площада на селото има бюстове на родените тук кинопионери Братя Манаки.[1]

ЛичностиРедактиране

 
Апостол Маргарит

Виден авделец от XVIII век е Неофит II Сисанийски, сисанийски митрополит от 1792 до 1811 година. От Авдела са някои от най-видните дейци на арумънското възраждане като йеромонах Аверкий (1806 - ?), Димитрие Абеляну (? - 1933), Константин Кайрети, Николае Папахаджи (? - 1931), Перикле Чивика и разбира се Апостол Маргарит (1832 - 1903), родоначалника на борбата за арумънско възраждане. Видните балкански кинодейци братя Манаки - Милтон (1878 - 1954) и Янаки (1882 – 1964) са от Авдела. От Авдела са няколко видни румънски учени – Йоан Караджани (1841 - 1921), фолклорист и преводач, академик, Перикле Папахаджи (1872 - 1943), фолклорист, лингвист и историк, Таке Папахаджи (1892 - 1977), румънски лингвист, фолклорист и етнограф, както и поетите Нуши Тулиу (1872 - 1941) и Таке Качиона (1885 – 1971).

ЛитератураРедактиране

  • Μπίρκας, Κ., "Αβδέλλα", Ιωλκός, Αθήνα 1978.

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к Αβδέλλα. // Η πόλη και τα χωριά του Νομού Γρεβενών. Посетен на 19 януари 2015.
  2. Спомени на Д. Атанасеску, публикувани в сп. Lumina, от октомври 1905 г., бл. 10, с. 319-330, в: Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата „Братство“ и „Светлина“, Скопје 2007, с. 122.
  3. Lascu, Stoica. EVENIMENTELE DIN IULIE-AUGUST 1917 ÎN REGIUNEA MUNŢILOR PIND – ÎNCERCARE DE CREARE A UNEI STATALITĂŢI A AROMÂNILOR. DOCUMENTE INEDITE ŞI MĂRTURII. STUDIU ISTORIOGRAFIC ŞI ARHIVISTIC. // Armânlu. Посетен на 19 януари 2015.
  4. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 132.
  5. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 129.
  6. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 130.
  7. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 131.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
  9. Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  10. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 264.
  11. Η Αβδέλλα στις αρχές του αιώνα
  12. Motta, Giuseppe. The Fight for Balkan Latinity. The Aromanians until World War I
  13. Πληροφορίες τοπωνυμίου. // Greek tourism guide – GTP. Посетен на 5 януари 2015.