Автокефалия (от гр. αυτός – сам, самостоятелен, отделен, независим и κεφαλή – глава, началник) е термин, който се употребява в Църквата след началото на 5 век, когато е приложим както към светски, така и към църковни организации, имащи своя върховна независима власт. Автокефалията е форма на независимо църковно устройство и самостойна административна уредба – специфична каноническа институция на дадена поместна църква с ранг на архиепископия, митрополия или патриаршия, утвърдила се по пътя на мисионерски, духовен и културен възход и получила всеобщо междуцърковно признание.

Основните белези на автокефалията са:

  1. Организация на хомогенна, понякога в етническо, езиково отношение, или в границите на независима национална държава, значителна християнска общност със строго определен диоцез, административна и юрисдикционна независимост по отношение на всички останали църкви.
  2. Наличие на достатъчно голям брой вярващи, ръководени от поне трима архиереи
  3. Право на избор, ръкополагане и утвърждаване на собствен предстоятел, както и на останалите йерарси, образуващи Св. Синод
  4. През време на богослужение йерархията на автокефалната църква споменава само своя предстоятел, а той самият – главите на останалите автокефални църкви
  5. Право на свикване на поместни събори, организиране на местно църковно законодателство и съдопроизводство
  6. Самостоятелно освещаване на св. миро
  7. Свобода за канонизиране на местни светци

Вижте също

редактиране
    Тази страница представлява или съдържа производна работа на страницата Автокефалия от сайта orthodoxwiki.org към 5 декември 2007. Оригиналният текст с автор(и) Борис Маринов, както и тази производна версия, са защитени от Криейтив Комънс лиценз, лиценз за свободна документация на ГНУ или друг лиценз, съвместим с Уикипедия.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.