Авъл Манлий Вулзон (консул 178 пр.н.е.)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Авъл Манлий Вулзон.
Авъл Манлий Вулзон (на латински: Aulus Manlius Vulso) e политик на Римската република през 2 век пр.н.е.
Авъл Манлий Вулзон Aulus Manlius Vulso | |
римски политик | |
Роден |
около 221 г. пр.н.е.
|
---|---|
Починал | |
Семейство | |
Род | Манлии |
Баща | неизв., Луций Манлий Вулзон[1][2] |
Майка | неизв. |
Братя/сестри | Луций Манлий Ацидин[1][3] Гней Манлий Вулзон[1][4] Луций Манлий Вулзон[1][5] |
Биография
редактиранеТой е патриций от клон Вулзон на фамилията Манлии. Баща му умира млад. Той е най-малкият брат на Луций Манлий Вулзон (претор 197 пр.н.е.) и Гней Манлий Вулзон (консул 189 пр.н.е.). Внук е на Луций Манлий Вулзон Лонг (консул 256 и 250 пр.н.е.).
Между 194 – 192 пр.н.е. Вулзон е triumvir coloniae deducendae заедно с народния трибун Квинт Елий Туберон и преторианеца Луций Апустий Фулон в новооснованата римска колония Копия,[6] която после се преименува на Турии в Калабрия. През 189 пр.н.е. става суфект-претор на мястото на убития при нападение от лузитаните претор Луций Бебий Див.
През 178 пр.н.е. Вулзон е избран за консул заедно с Марк Юний Брут.[7] Изборите ги водил консула от 179 пр.н.е. Квинт Фулвий Флак. Той не отива в дадената му провинция Цизалпийска Галия, а предприема поход в Истрия без да се консултира преди това със Сената.[8] След неуспех, на помощ му идва и Марк Юний Брут. Прекарват зимата в Аквилея. През 177 пр.н.е. те започват нова офанзива против истрите и обсаждат град Nesactium, където се намирал Епуло, царя на истрите. Пристига нова войска с новия консул Гай Клавдий Пулхер, който сменя двамата като главнокомандващ и успява да победи истрите.[9]
Източници
редактиране- ↑ а б в г A. Manlius (90) Cn. f. L. n. Vulso // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 836 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 1413 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 1103 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 1100 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ Ливий, 34, 53, 2 und 35, 9, 7.,
- ↑ Ливий, 40, 59, 4.
- ↑ Ливий, 41, 1, 1ff.
- ↑ Ливий, 41, 10, 1 – 11, 2.