Луций Манлий Вулзон (претор 218 пр.н.е.)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Луций Манлий Вулзон.

Луций Манлий Вулзон (на латински: Lucius Manlius Vulso) е претор на Римската република през 218 пр.н.е., първата година на втората пуническа война. Той принадлежи вероятно през 216 пр.н.е. към изчезналите след битката при Кана.

Луций Манлий Вулзон
Lucius Manlius Vulso
римски политик и военачалник
Роден
Починал
Семейство
Род Манлии
Баща Луций Манлий Вулзон Лонг
Майка неизвестна
Деца Авъл Манлий Вулзон
Гней Манлий Вулзон
Луций Манлий Ацидин
Луций Манлий Вулзон

Луций Манлий Вулзон е от патрицианската фамилия Манлии, клон Вулзон и е вероятно син на Луций Манлий Вулзон Лонг (консул през 256 и 250 пр.н.е.).

През 218 пр.н.е. той е претор peregrinus и получава задачата да защитава новите колонии Placentia (днес Пиаченца) и Кремона. Той марширува с войската към Мутина (днес Модена), за да потуши въстанието на боите. Римската войска е нападната от боите в една гора, претърпява големи загуби и се оттегля в Tannetum (днес Тането), където е обсадена от боите. Преторът Гай Атилий Серан, който е на път с един легион към Публий Корнелий Сципион в Испания, успява да помогне на Манлий. След това боите се оттеглят.

През ноември 218 пр.н.е. консулът Сципион поема командването на войските на преторите Манлий и Атилий и ги изпраща в Рим.

През края на 217 пр.н.е. той дава нареждането за строеж на храм за Конкордия, обещан преди две години при боевете против боите.

През 216 пр.н.е. Манлий и Атилий кандидатстват в изботите за консули, но не успяват, избран e Гай Теренций Варон. Участва 216 пр.н.е. в битката при Кана и вероятно и той изчезва, както много други.

ИзточнициРедактиране

  • Ливий, 21, 25, 1 – 7.; 21, 39, 3.; 22, 33, 7.; 22, 35, 1f.; 22, 61, 5 – 10.; 23, 21.
  • Полибий, 3, 40, 3 – 14; 56, 6.
  • Апиан, Hannibalica 5.
  • Friedrich Münzer, Manlius 92). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). XIV,1, Stuttgart 1928, Sp. 1222 – 1223.
  • Serge Lancel, Hannibal. Paris 1996, dt. Düsseldorf/Zürich 1998, S. 118f., 138.