Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българската царица. За англосаксонската принцеса вижте Агата (съпруга на Едуард Изгнаника).

Агата е българска царица, съпруга на цар Самуил.

Агата
царица на България
Лични данни
Родена ?
Драч или Лариса, Византия?
Починала ?
Семейство
Брак Самуил
Баща Йоан Хрисилий

БиографияРедактиране

Агата е дъщеря на драчкия протевон Йоан Хрисилий.[1] Според византийския хронист Йоан Скилица, който обаче не е съвременник на събитията, самият Йоан Хрисилий е пленник от град Лариса и като пленничка оттам се появява и Агата в двора на Самуил[2]. От друга страна по-късно Скилица споменава, че от Лариса е и пленената Ирина, която става съпруга на Гаврил Радомир. Най-вероятно тези противоречиви сведения се дължат на грешка на по-късен преписвач и в действителност Агата не е родена в Лариса, а на адриатическото крайбрежие в град Драч, където за управител е назначен нейният баща.[3] Впрочем Йоан Хрисилий както и синовете му Никола и Теодор, а следователно и Агата, са българи по произход.[4]

Предполага се, че се е омъжила за цар Самуил през 90-те години на X век.

Имат няколко, вероятно четири, дъщери, като са известни имената на две от тях – Мирослава[5] и Теодора Косара[6], както и 1 син – Гаврил Радомир[7].

Агата в литературатаРедактиране

Агата е един от централните образи в романа на Димитър ТалевСамуил, цар български“. Според романа на Талев Агата и Самуил имат общо 7 деца, две от които умират рано.

БележкиРедактиране

  1. Проф.Пламен Павлов, „Цар Самуил и "Българската епопея", София - Велико Търново, 2002“
  2. Georgii Cedreni. Ioannis Scylitzae. Historiarum Compendium, vol. VI, p. 284 (in Greek – Bulgarian language). ГИБИ.
  3. Lilie, Ralph-Johannes; Ludwig, Claudia; Pratsch, Thomas; Zielke, Beate (2013). Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit Online. Berlin-Brandenburgische Akademie der Wissenschaften. Nach Vorarbeiten F. Winkelmanns erstellt (in German). Berlin and Boston: De Gruyter
  4. Проф.Пламен Павлов, „Цар Самуил и "Българската епопея", София - Велико Търново, 2002“
  5. „Кой кой е в средновековна България“, изд. къща „Петър Берон“, 1999 г., стр. 7. ISBN 9544020470
  6. „Кой кой е в средновековна България“, изд. къща „Петър Берон“, 1999 г., стр. 7. ISBN 9544020470
  7. „Кой кой е в средновековна България“, изд. къща „Петър Берон“, 1999 г., стр. 7 и 66. ISBN 9544020470