Лариса

град в Централна Гърция
Вижте пояснителната страница за други значения на Лариса.

Ла̀риса (на гръцки: Λάρισα) е град в Централна Гърция, център на дем Лариса, ном Лариса и на област Тесалия. Населението му е около 164 381 души (2021 г.). [2]

Лариса
Λάρισα
Страна Гърция
ОбластТесалия
ДемЛариса
Географска областТесалия
Площ88,167 km²
Надм. височина75 m
Население164 381 души (2021)
ПокровителАхил Лариски[1]
Пощенски код410 до 414
Телефонен код2410 – 2 до 6
Официален сайтwww.larissa-dimos.gr
Лариса в Общомедия

География редактиране

Лариса е град, разположен на средищно място и в северния край на лариското поле в плодородната равнина на географската област Тесалия. Надморската височина, на която е разположен, е 67 м. Северно от града преминава най-голямата река в района – Пеней. Източно от Лариса минава важната автомобилна магистрала Солун-Атина, част от европейски път Е75. Свързан е и с железопътна линия със Солун и Атина. Най-близко разположеното летище е край град Неа Анхиалос на Волоския залив. Лариса е важен гарнизонен град. В него е разположен щабът на 1-ва армия (включваща основната част от сухопътните сили), а в близост се намира най-голямото гръцко военно летище (авиобаза Лариса). В него са разположени щабът на Тактическото авиационно командване на гръцките ВВС, както и щабът на НАТО за съвместни операции (на който оперативно е подчинен Центърът за въздушни операции на българските ВВС, откакто България е член на Северноатлантическия пакт). Самият град Волос с удобното си пристанище отстои на около 52 км югоизточно от Лариса. На изток градът се свързва с удобни автомобилни пътища с другите два града в областта – Трикала и Кардица.

История редактиране

 
Лариса на картата на антична Северна Тесалия
 
Лариса на картата на Антична Тесалия

Лариса е древен град. В района на Лариса са открити следи от палеолитно селище, но данните показват, че то не е имало някакво особено значение за развитата култура в района.[3] Околностите на Лариса са изключително плодородни и затова още от дълбока древност са се ползвали за земеделие.

За името Лариса[4] се смята, че произлиза от пределинското племе пеласги. Изобщо другото име на района Лариса Пеласгия, което е доста разпространено име за пеласгските градове, носи спомена за някогашните си обитатели. Добавката е за отграничение от другата Лариса Кремаста. Самата дума лариса означава на старогръцки твърдина.[5] Заедно със съседните Аргиса и Атра образувал в античната тесалийска тетрархия – Пеласги триполис. Главен град на Пеласгиотида.

Според Херодот, основател на Лариса е митичният Алеф Червения от аристократичния род Алевади. Впоследствие една издънка на този род – Скопади, застава начело на други два града в Антична Тесалия – Кранон и Фарсала. Борбата за власт, която започнала в Тесалия в края на 5 век пр.н.е. между тираните на Фере и управляваните на север от Алевадите градове, довела в крайна сметка до присъединяване на Тесалия към Древна Македония. Северно от Лариса, и отвъд Пеней, се намирали три полиса на Пераебия – Милас, Киретис и Фалана, всички те подчинени и влезли в състава първо на Римската република, а после и на Римската империя. По римско време Тесалия не е самостоятелна римска провинция, а по правило част от Македония.

През средновековието градът почти непрестанно е в пределите на Византия. В Тесалия обаче се заселва славянското племе велезити, артефакт от което събитие са фигурите от Велестино. През 12 век при управлението на Самуил градът попада за известно време в ръцете на Първата българска държава. През 14 век, не за дълго, градът с околността му са под властта на царете Иван Асен II и Стефан Душан, а след това попадат и в ръцете на каталанската компания.

Лариса е град, свързан с историята на Първата българска държава – там са родени две български царици, плод на династични бракове с управляващата българска царска династия на Комитопулите: Агата, съпруга на цар Самуил и Ирина, омъжена за Гаврил Радомир.

Градът и околността му са завладени за Османската империя от скопския санджакбей – Турахан бей, и остават в ленно владение на сина му Тураханоглу Омер – санджакбей на Трикала. През 15 век естествен център на Тесалия е Трикала. По това време османците основават Тирнавос, който е в непосредствено съседство на север от гръцката Лариса. В периода 17 – 18 век Тирнавос е главен град на Османска Тесалия, като в годините 1814 – 1816 Вели паша издига свой сарай в южния край на Тирнавос, който изгаря в 1822 г.[6]

След т.нар. гръцка война за независимост, новообразуваното кралство Гърция е застопорено териториално на линията Арта-Волос. Дефинираната през 1844 г. мегали идея е насочена основно към завоюването на Тесалия и в по-малка степен на Епир, като отключващ фактор за придобиване и на Македония. Това се случва въз основа на двустранни османо-гръцки преговори в Цариград, след Санстефанския мирен договор, и като своеобразен бонус за Гърция, тъй като тя запазила неутралитет спрямо Високата порта по време на освобождението на България.

В хода на първата гръцко-турска война и балканските войни, в гръцка Тесалия с център вече Лариса, е базирана тесалийска армия, която след края на ВСВ е трансформирана в Първа гръцка армия. Начело на тесалийската армия е винаги и неизменно гръцкия държавен глава – крал на Гърция.

По време на ВСВ, и след успешното приключване на операция Марита, Лариса с цяла Тесалия са в италианската окупационна зона. Тук се разполага 24-та италианска дивизия „Пенероло“, с личен състав основно от Абруцо. В Лариса е разположен щабът на дивизията и 18-и артилерийски полк (в запас). След като Мусолини е арестуван и Бадолио сключва сепаративен мир със западните съюзници, дивизията „Пинероло“ е изцяло разоръжена от формированията на ЕЛАС, като цялото ѝ бойно снаряжение преминава при партизаните. Британското близкоизточно командване е вбесено от този факт, но няма как да противодейства, тъй като в Тесалия няма части на ЕДЕС. Това е причината по силата на процентно споразумение, британско-американски части да отвоюват Тесалия от партизаните – по време на гражданската война в страната.

Известни личности редактиране

Родени в Лариса
Починали в Лариса

Побратимени градове редактиране

Галерия редактиране

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 2 януари 2018.
  2. Ελληνική Στατιστική Αρχή, Αποτελέσματα Απογραφής Πληθυσμού Κατοικιών 2021 Архив на оригинала от 2023-01-05 в Wayback Machine. https://www.statistics.gr/2021-census-res-pop-results Архив на оригинала от 2023-01-05 в Wayback Machine.
  3. ((en)) Curtis Runnels and Tjeerd H. van Andel. „The Lower and Middle Paleolithic of Thessaly, Greece“ Journal of Field Archaeology 20.3 (Autumn 1993:299 – 317) summarises the survey carried out in June 1991.
  4. „Градът и равнините около него се обитават от праисторически времена, а името трябва да се е появило от доста древни времена, но се споменава за пръв път във връзка с аристократите Алевади (Ἀλευάδαι), чиито дом е бил.“ ((en)) (Richard Stillwell, William L. MacDonald, Marian Holland McAllister, eds., The Princeton Encyclopedia of Classical Sites (Princeton University Press) 1976, s.v. „Larissa, or Larisa, or Pelasgis, Thessaly“).
  5. ((en)) Henry George Liddell, Robert Scott, A Greek-English Lexicon // Perseus.tufts.edu. Посетен на 8 юли 2009.
  6. Дем Тирнавос