Гаврил Радомир
Гаврил (Гавраил, Габриел) Радомир е български цар (1014 – март 1015), първороден син на цар Самуил и Агата. Във византийски извори е наричан и „Роман“.[3]
| Гаврил Радомир | |
|---|---|
| български владетел | |
 | |
| Роден |
970 г.
|
| Починал | |
| Погребан | Свети Ахил, Гърция[1] |
| Управление | |
| Период | 15 октомври 1014–август 1015 |
| Предшественик | Самуил |
| Наследник | Иван Владислав |
 | |
| Семейство | |
| Род | Комитопули[2] |
| Баща | Самуил |
| Майка | Агата |
| Братя/сестри | Мирослава Българска Теодора Косара |
| Съпруга | Ирина Унгарска съпруга на Гаврил Радомир |
| Деца | Петър Делян |
| Гаврил Радомир в Общомедия | |
Биография Редактиране
На 14 юни 987 г. избухва свада между Самуил и брат му Арон, който водил преговори за мир с Василий II. Тя завършва с унищожаването на целия Аронов род с изключение на сина му Иван Владислав, за когото се застъпва неговият братовчед Гаврил Радомир. Допуска се, че Иван Владислав и Гаврил Радомир участват в битката при Траянови врата в Ихтиманския проход през 986 г., когато византийците са разгромени. Тази теза е застъпена в някои исторически трудове, но редица изследователи я отхвърлят.[4]
Самуил и Гаврил Радомир са ранени при успешната за византийците битка при р. Сперхей през 996 г. Цар Самуил, на върха на своята мощ, оженва Гаврил Радомир за Маргьорита, дъщерята на унгарския владетел Геза (971 – 997). Този брак е разтрогнат след смъртта на Геза, тъй като българите не подкрепят сина му Стефан I в претенциите му за унгарския престол. В резултат на това византийци и унгарци чрез съвместни действия разгромяват българските войски на северозапад. Видин пада през 1003 г.
Непосредствено след битката при Беласица, през лятото на 1014 г., Гаврил Радомир разгромява войската на солунския дук Теофилакт Вотаниат край Струмица.[5] Цар Самуил умира на 6 октомври същата година.[6] Девет дни по-късно Гаврил Радомир заема престола.[7] Същата есен (1014 г.) император Василий II прониква с армията си до Битоля и опожарява дворците на Радомир.[8]
Според Скилица Гаврил Радомир е убит по време на лов от братовчед си Иван Владислав (март месец 1015 г.), който се провъзгласява за цар и изпраща писмо на Василий II с предложение за мир. Предполага се, че византийската дипломация участва в преврата. Според Дуклянския Презвитер, Василий II обещал Драч на Иван Владислав за убийството.[9] Най-възрастният син на Гаврил Радомир е измъчван и ослепен, а другите му деца се предават на Василий II в Охрид, след гибелта на цар Иван Владислав през 1018 г., заедно с царица Мария, нейните деца, както и войводите.
Семейство Редактиране
Гаврил Радомир има съвсем кратък брак с Маргьорита Унгарска[10] – дъщеря на унгарския владетел Геза Унгарски (971 – 997). От този брак се ражда Петър Делян, предводител на българско въстание срещу византийското владичество през 1040 – 1041 г.[11]
Според хипотеза на Ян Младжов,[12] византолог в Историческия факултет на Университета по хуманитарни науки в Сан Диего, Гаврил Радомир и унгарската принцеса имат и дъщеря Агата, която е омъжена за английския престолонаследник Едуард Изгнаника.
След брака си с унгарката Гаврил Радомир се жени за Ирина от Лариса, също така известна като Ирина Каматерос/ Ирина Радомирова (за да се отличи от другата Ирина – императрица на Византия). От нея има петима синове и две дъщери, чиито имена не са известни.[13]
Памет Редактиране
В чест на Гаврил Радомир от 1942 година, най-високият връх на планината Беласица носи името Радомир.
Бележки Редактиране
- ↑ Муцопулос, Николаос. „Базиликата „Свети Ахилий“ в Преспа. Един исторически паметник-светиня“, София, 2007.
- ↑ Съществува хипотеза, че родът на комитопулите е клон на династията Дуло. Тя се основава на предположението, че комит Никола е потомък на Гавраил (син на Борис I), както и на хипотезата за произход на Крумовата династия от рода Дуло.
- ↑ Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т.1, ч. 2, с. 704 (изд. София 1971)
- ↑ Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т.1, ч. 2, с. 639 – 640 (изд. София 1971)
- ↑ Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. 698 – 699
- ↑ Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. 701
- ↑ Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. 704 – 705
- ↑ Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. 706
- ↑ Летопись попа Дуклянина, XXXVI
- ↑ Маневски
- ↑ Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., Кой кой е в средновековна България, София 1995, с. 314 – 315
- ↑ Mladjov, Ian. „Reconsidering Agatha, Wife of Eadward the Exile“, in The Plantagenet Connection, vol. 11, Summer/Winter 2003, pp. 1 – 85.
- ↑ Родословна таблица на комитопулите, в: Златарски, В., История на българската държава през средните векове, том I, част 2, София 1971, с. 832. Посетен на 16 декември 2007.
Външни препратки Редактиране
| Самуил | → |  |
→ | Иван Владислав |