Агератум

род растения

Агератумът[1] (Ageratum) е род от 40[2] до 60 тропически и топлолюбиви цъфтящи едногодишни и трайни насаждения от семейство Сложноцветни (Asteraceae), триб Eupatorieae. Повечето видове са местни в Централна Америка и Мексико, но четири са в САЩ.[2]

Агератум
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Астроцветни (Asterales)
семейство:Сложноцветни (Asteraceae)
род:Агератум (Ageratum)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Агератум в Общомедия
[ редактиране ]

Етимология редактиране

Агератум – от гръцки „неостаряващ“.

Описание редактиране

Агератумът образува туфи или малки хълмове. Расте на височина до 80 см. Противоположните листа са сърцевидни или овални, мъхнати или томентозни (покрити с плътно сплъстени вълнени власинки). Краищата са леко назъбени. Листата образуват компактни гроздове.

Пухкавите цветове са лавандуловосини, розови, люлякови или бели; и се разпространява в малки съставни сенници. Те дават малки, сухи плодове.

Приложение редактиране

Агератумите се отглеждат като декоративни растения заради цветята им. Особено популярен е вида Ageratum houstonianum.

Отглеждане редактиране

Най-често срещаните агератуми, например „Хавай“, са къси 15 – 20 см, когато са напълно пораснали. Високият вид агератум се предлага и в каталозите на семена, като достига 45 см и има сини цветя. Има и сорт със снежна покривка на цвят, със средна височина, бял връх върху сини цветя. Сините на цвят са най-популярни и разпространени видове, но цветовете включват и виолетово, розово и бяло. Размерът и цветът им правят агератумите добри кандидати за алпинеуми, постелки и контейнери. Те растат добре на слънце или в полусянка, от началото на лятото до първата слана. Те са доста лесни за отглеждане, като произвеждат изобилие от пухкави цветя през целия сезон.

Токсичност редактиране

Няколко вида агератум са токсични, съдържащи пиролизидинови алкалоиди. Ageratum houstonianum и Ageratum conyzoides причиняват чернодробни лезии и са туморогенни.[3][4][5][6]

Плевели редактиране

Ageratum conyzoides и Ageratum houstonianum са видове склонни да стават необуздани плевели в околната среда, когато се отглеждат извън естествения им ареал.[7][8]

Видове редактиране

Към 2020 г. Plants of the World online има 40 приети вида:[9]

Избрани синоними включват:

Източници редактиране

  1. Българско название
  2. а б Nesom, Guy L. (2006). „Ageratum“. In Flora of North America Editorial Committee (ed.). [http://www.efloras.org/flora_page.aspx?flora_id=1 Flora of North America North of Mexico (FNA). 21. New York and Oxford – via eFloras.org, Missouri Botanical Garden, St. Louis, MO & Harvard University Herbaria, Cambridge, MA.]
  3. Acamovic, T., Stewart, C.S., Pennycott, T.W., Poisonous Plants and Related Toxins, 2004
  4. Noa, M., Sanchez, L.M., Durand, R., „Ageratum houstonianum toxicosis in Zebu cattle“, Veterinary and human toxicology, 2004, vol.46, no4, pp.193 – 195.
  5. Sani, Y., Bahri, S., „Pathological changes in liver due to the toxicity of Ageratum conyzoides“, Penyakit Hewan (Indonesia), 1994, v. 26(48) p. 64 – 70 [1][неработеща препратка]
  6. Fu, P.P., Yang, Y.C., Xia, Q., Chou, M.C., Cui, Y.Y., Lin G., „Pyrrolizidine alkaloids-tumorigenic components in Chinese herbal medicines and dietary supplements“, Journal of Food and Drug Analysis, Vol. 10, No. 4, 2002, pp. 198 – 211 [2][неработеща препратка]
  7. Global Compendium of Weeds, Ageratum conyzoides (Asteraceae) // Архивиран от оригинала на 2020-02-24. Посетен на 2021-06-18.
  8. Global Compendium of Weeds, Ageratum houstonianum (Asteraceae)
  9. Kew Science Plants of the World Online, http://powo.science.kew.org/taxon/urn:lsid:ipni.org:names:30004082-2, посетен на 15 юли 2020 
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ageratum в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​