Агия Кириаки (дем Велвендо)
Агия Кириаки или старо Скуляри (на гръцки: Αγία Κυριακή, до 1961 година Σκούλιαρη, Скуляри[1]) е село в Република Гърция, част от дем Велвендо в област Западна Македония.
Агия Кириаки Αγία Κυριακή | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Велвендо |
Надм. височина | 1000 m |
Население | 5 души (2001 г.) |
География
редактиранеСелото е разположено на 1000 m надморска височина,[2] североизточно от Велвендо, в планината Фламбуро (Пиерия).[3]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ 1528 година Скуляри има 5 домакинства с 22 жители.[4]
Църквата „Света Неделя“ в пролома на Лафища (Скулярската река) е от 1750 година.[5]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Скуляри (Skouliari) живеят 720 гърци.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Скляри е чисто гръцко село в Серфидженската каза на Серфидженския санджак с 85 къщи.[7]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Скуляри (Σκούλιαρη), Серфидженска каза, живеят 600 гърци елинофони християни.[8]
В Гърция
редактиранеПрез октомври 1912 година, по време на Балканската война, в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. В 1961 година името на селото е сменено на Агия Кириаки, в превод Света Неделя по името на старата църква.[5]
В 1970 година на панорамно място над язовира Полифитоско езеро, на мястото на разрушен по-стар храм от турско време е построена църквата „Свети Атанасий“.[9]
Населението традиционно произвежда картофи, жито, тютюн и други земеделски продукти и се занимава и със скотовъдство.[2]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Лафиста | Λάφιστα | Лафорема | Λαφόρεμα[10] | река на Ю от Агия Кириаки |
Курум Лакос | Κουροϋμ Λάκκος | Ксиролакос | Ξηρόλακκος[10] | |
Горца | Γκόρτσα | Ахладиес | Άχλαδιές[10] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 675[2] | 585[2] | 560[2] | 637[2] | 747[2] | 355[2] | 96[2] | 92[2] | 17[2] | 59 | 14 | 37 |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 326. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 97. (на гръцки)
- ↑ а б Αγία Κυριακή // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 13 януари 2015.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 60. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 516. (на гръцки)
- ↑ Άγιος Αθανάσιος στην Αγία Κυριακή // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 13 януари 2015.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)