Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за населения район. За техническото и геоложкото понятие вижте Агломерат.

Карта на Парижката агломерация

Агломерацията в градоустройството е селищно образувание, възникнало в резултат от свързване на големи градове и разположени около тях по-малки селища в обща урбанизирана територия. Агломерация понякога се нарича и процесът на агломериране, създаващ агломерации.

Условията за възникването на агломерации са териториалната близост на населените места и сложните многообразни връзки между тях (транспортни, промишлени, социални, културни). Сред най-големите агломерации в света днес са тези на Токио – 34,2 млн. жители, Гуанджоу – 24,9 млн. жители, Сеул – 24,5 млн. жители, Делхи – 23,9 млн. жители, Мумбай – 23,3 млн. жители, Мексико – 22,8 млн. жители и др.[1] Най-големи агломерации в Европа са Лондонската, Парижката, Московската.

Създаването на агломерации представлява интерес за демографията и градоустройството, като агломерация е самата урбанизирана територия, а процесът се нарича субурбанизация. Агломерациите представляват обединение на големите градове с разположените около тях по-малки селища, които се наричат съответно ядро и агломерирани селища. Околните агломерирани селища са наричани още спътници (satellite city, cité satellite, Satellitenstädte, город спутник, микрорайон, сателит) или предградия, понякога градове-спални (dormitory town, cité-dortoir, Trabantenstädte). Условия за протичане на процеса са териториалната близост и съществуващите разнообразни производствени, транспортни, културни връзки.

Сливането на съседни агломерации, при което се образува много голяма по площ урбанизирана територия, се нарича метрополен регион или мегалополис.

Съдържание

ИзточнициРедактиране

Вижте същоРедактиране

ДокументиРедактиране

  • Наредба № 3 от 25 април 2006 г. за изискванията за създаването, поддържането и съдържанието на регистрите на агломерациите, основните пътища, железопътни линии и летища в страната

Външни препраткиРедактиране