Aдреналинът представлява хормон и невротрансмитер. Той се произвежда в клетките на надбъбречната медула (сърцевина), както и в някои неврони на централната нервна система. Химически, адреналинът спада към групата на моноамините, наречени катехоламини. Синтезира се от аминокиселините фенилаланин и тирозин. Нарича се още хормон на стреса, поради факта че при стресови ситуации, като страх, гняв, опасност, усилено физическо натоварване и др., синтезата на адреналин се усилва значително. Основната роля на адреналина е да подготви организма за справяне с възникналата ситуация. Той влияе също и на емоционалното състояние.

В състояние на покой в организма се синтезира нормално количество адреналин, но при различни болестни състояния, като например тумор на надбъбречната жлеза, може да доведе до смущения в секрецията. При засилено производство на адреналин, най-честите симптоми са силна бледост, пот, гръдни спазми, пристъпи на тревожност, повишено кръвно налягане и др. При намалена продукция се наблюдава отпадналост, замаяност, ниско кръвно налягане, гадене и др.

Структурна формула на адреналина

Екстракти от надбъбречната жлеза за първи път са проучени от полския физиолог Наполеон Цибулски през 1895 г. През 1901 г. японският химик Джокичи Такамине (Jokichi Takamine) успешно изолира и пречиства хормона от надбъбречните жлези на овце и говеда. Епинефринът, който представлява синтетично създаден адреналин, за първи път е синтезиран в лаборатория от Фридрих Столц и Хенри Драйсдейл „Dakin“ през 1904 г.

Функции на адреналина

редактиране
  • повишава въглехидратната обмяна;
  • служи като медиатор при провеждането на нервни импулси;
  • повишава рязко, но непродължително артериалното налягане;
  • възбужда дихателния център;
  • понижава тонуса на гладката мускулатура на бронхите;
  • забавя перисталтиката;
  • повишава нивото на кръвната захар;
  • повишава основната обмяна.

Епинефрин

редактиране

Синтетичният вариант на адреналина се нарича епинефрин и се използва в болнични условия за лечение на спешни състояния, като сърдечен арест, анафилактичен шок, сърдечно-белодробна реанимация, повърхностно кървене, бронхоспазми, хипогликемия, анафилаксия и др.

Вижте също

редактиране