Азаря Поликаров

български политик

Азаря̀ Призенти Поликаров е български философ (философия на науката) и физик от еврейски произход.

Азаря Поликаров
български философ и физик
Роден
Починал
16 март 2000 г. (78 г.)
Националност България
Философия
ИнтересиФилософия на науката, логика и методология на познанието
ПовлиянАлбърт Айнщайн
Научна дейност
ОбластФизика, квантова механика
Работил вИнститут по философия на БАН
Политика
ПартияБСП
Депутат
VII ВНС   

Биография редактиране

Научна кариера редактиране

Завършва Московския държавен университет, но преди това вече е публикувал първите си работи по квантова механика още като ученик в гимназията. По същото време поддържа кореспонденция с Алберт Айнщайн.

По-късно се занимава с философия, логика и методология на познанието. Създава т.нар. дивергентно-конвергентен метод за решаване на научни проблеми.

Работи в Институт по философия и Центъра за научна информация с Централна библиотека на БАН, на който е бил и директор. През 1966 е избран за член-кореспондент, а от 1984 г. е академик в БАН.

От 1967 до 1970 г. е главен специалист по философия в централата на ЮНЕСКО в Париж.

В периода 1971 – 1973 г. работи в Университетите на Бостън и Питсбърг, САЩ като научен сътрудник.

Изнася лекции в университетите в Лайпциг и Берлин (1956 – 1962), в Славянския университет и в Нов български университет (след 1993).

Политическа кариера редактиране

Развива обществена дейност като депутат в VII велико народно събрание (1990 – 1991) от Българската социалистическа партия.

Библиография редактиране

  • 1941 – „Уводъ въ теорията на относителностьта“, Издателство „Д. Гологановъ“, София
  • 1942 – „Отъ Коперникъ до Айнщайнъ“, Издателство „Новъ Свѣтъ“, София
  • 1945 – „В защита на науката“, Издателство „Нариздат“, София
  • 1945 – „Загадката на космическите лъчи“, Издателство „Лъч“, София
  • 1945 – „Постижения на съвременната наука“, Издателство „Нариздат“, София
  • 1948 – „Всеки може да разбере Айнщайновата теория“, Издателство „Народна книга“, София
  • 1963 – „Относителност и кванти“, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, София
  • 1977 – „Физиката на ХХ век“, Издателство „Партиздат“, София
  • 1981 – „Очерци по методология на науката“, Изд. „Наука и изкуство“, София
  • 1983 – „Просто на шега“, Издателство „Партиздат“, София
  • 1987 – „Ориентиране в методология на науката“, Издателство „Наука и изкуство“, София
  • 1993 – „Научни революции и прогрес“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София
  • 1996 – „Революции във физиката“, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, София
  • 1997 – „Псевдонаука“, Издателство „Христо Ботев“, София
  • 1999 – „Философска одисея“, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, София

Външни препратки редактиране

 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за