Айтила
Айтила (на старогръцки: Αἴθιλλα или Αἴθυλλα) е героиня от древногръцката митология, дъщеря на Лаомедонт, втория цар на Троя. Тя е сестра на Приам, Титон, Хесиона и на Антигона.[1]
| Айтила Αἴθιλλα | |
| митологична героиня | |
| Семейство | |
|---|---|
| Баща | Лаомедонт |
| Братя/сестри | Приам Астиоха Титон |
След падането на Троя, Айтила е заложница на Протезилай и той я взима със себе си заедно с другите пленници по обратния път към дома си. Акостират за прясна вода и, докато Протезилай е на сушата, Айтила успява да убеди другите пленници да подпалят кораба. Поради тази причина Протезилай и всички останали са принудени да останат и там основават град Скионе.[1][2][3]
Според други източници действието се развива на територията на Италия. В памет на събитието близката река получава Наветос (горящи кораби), докато Айтила, Астиохия и Медесикасте получават прякора Навпрестиди (изгарящи корабите).[4]
В някои източници троянска пленничка на име Сетея убеждава останалите затворници да подпалят корабите. Заради тази си постъпка тя е разпъната на кръст от гърците, но на нейно име са кръстени град и скала на мястото на случката, недалеко от Сибарис.[5][6][7]
В „Енеида“ на Вергилий по време на престоя на Еней и спътниците му в Сицилия, някои от жените, сред които Берое, жената на Дорикъл, и Пирго, гледаката на Приам, подпалват корабите им, за да накарат Еней да се установи там и да не продължава пътешествието си. Макар огънят да е бързо потушен, няколко кораба са разрушени и затова някои от хората на Еней решават да останат в Сицилия, където основават град Акеста (Сегеста).[8]
Според Страбон сицилианската река Неетус е наречена така, защото някои от ахейците, отклонили се от троянската флота, акостират близо но нея и навлизат във вътрешността на страната. Троянските жени, пътуващи с тях, уморени от пътуването и забелязали плодородието на земята, подпалват корабите, за да накарат мъжете да останат там.[9]
Бележки
редактиране- ↑ а б Smith, William (editor). Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, vol. I. Boston, Little, Brown, and Co., 1867. p. 50. (на английски)
- ↑ Стефан Византийски, Ἐθνικά s.v. Σκιώνη
- ↑ Конон, Διηγήσεις, 13.
- ↑ Йоан Цеца, „За Ликофрон“, 921.
- ↑ Йоан Цеца, „За Ликофрон“, 1075.
- ↑ Стефан Византийски, Ἐθνικά s.v. Σηταῖον
- ↑ Etymologicum Magnum, 711.39.
- ↑ Вергилий, „Енеида“, 5.604–771.
- ↑ Страбон, „География“, 6.1.12.