Вергилий

древноримски поет
Вижте пояснителната страница за други личности с името Вергилий.

Публий Вергилий Марон (на латински: Publius Vergilius Maro) е древноримски поет, най-известен с трите си големи поеми „Буколики“ (или „Еклоги“), „Георгики“ и „Енеида“, макар че му се приписват и няколко по-кратки произведения, обикновено обединявани под името „Вергилиев сборник“.

Вергилий
Publius Vergilius Maro
древноримски поет
Роден
15 октомври 70 г. пр.н.е.
Починал
21 септември 19 г. пр.н.е. (52 г.)
ПогребанНеапол, Италия
Литература
Жанровеепична поезия
дидактическа поезия
пасторална поезия
НаправлениеАвгустовска поезия
Известни творбиЕнеида
ПовлиянОмир, Калимах, Ений, Тит Лукреций Кар
Повлиял
Вергилий в Общомедия

Вергилий е смятан за един от най-значимите поети на Древен Рим. Неговата „Енеида“ се превръща в национален епос на Рим и изключително популярна от своето публикуване до наши дни. Епичната поема, разказваща за търсенето на нова родина от троянския герой Еней, е тематично и стилистично свързана с класическите древногръцки епоси на ОмирИлиада“ и „Одисея“ и оказва значително влияние върху формирането на съвременната западноевропейска литература.

Биография редактиране

Ранни години редактиране

Сведенията относно живота на Вергилий са оскъдни и се състоят от преразкази на различни автори. За тях се смята, че се основават на изгубена днес биография от неговия съвременник и приятел Луций Варий Руф, до която са имали достъп биографът Светоний и ранните коментатори на Вергилиевата поезия Мавър Сервий Хонорат и Елий Донат. Макар техните коментари да съдържат много верни сведения за Вергилий, за някои от твърденията им е доказано, че отразяват по-скоро неговата поезия и алегории, отколкото факти от живота му. Всичко това прави биографичната традиция за Вергилий предмет на дискусии.[1]

Според традицията Вергилий е роден на 15 октомври 70 пр.н.е. в селото Андес в Цизалпийска Галия, днес част от селището Вирджилио, носещо името на поета. То се намира близо до град Мантуа, посочен като негово родно място в поетичната епитафия на гроба му. Въз основа на езиковите и етнически сведения за тази област се допуска, че Вергилий може да има етруски, умбрийски или дори галски произход. От друга страна, анализът на името му показва, че той може би е потомък на римски колонисти. Тези разсъждения нямат пряко потвърждение нито в произведенията на поета, нито в тези на ранните му биографи. Макар Амбросий Теодосий Макробий да твърди, че бащата на Вергилий е със скромен произход, днес преобладава мнението, че той е земевладелец от конническото съсловие, което му дава възможност да осигури добро образование на сина си. Името на майката на Вергилий е Магия Пола, като той има и двама по-малки братя, които вероятно умират преди той да достигне зряла възраст.

Според коментаторите Вергилий започва да учи, когато е петгодишен. През 55 пр.н.е. отива в Кремона, по-късно в Медиолан и накрая през 51 пр.н.е. в Рим, където изучава реторика, медицина и астрономия, от които по-късно се отказва за сметка на философията. По възторжените му отзиви за писателите Гай Азиний Полион и Гай Хелвий Цина може да се съди, че за известно време Вергилий е свързан с неотерическия литературен кръг около Катул. Неговите съученици го смятат за крайно срамежлив и затворен и според Сервий му дават прякора Партений („Девственика“). Изглежда през целия му живот здравето на Вергилий е влошено и той до някаква степен води живота на инвалид.

Вергилий остава в Рим около година, след което заминава за Неапол, където се присъединява към епикурейската школа на Сирон. В самия Неапол или в неговите околности той ще прекара по-голямата част от живота си. Според някои негови стихотворения, малко след пристигането си в Неапол той за пръв път започва да пише стихове. Група стихотворения, смятани от коментаторите за ранни работи на Вергилий, са оцелели до днес и са известни под общото наименование „Вергилиев сборник“, но съвременните изследователи смятат повечето от тях за неавтентични.

Буколики редактиране

 
„Вергилиевата мозайка“ от Хадруметум, Тунис, 3 в. н.е. Вергилий е седнал между Клио и Мелпомена.

Според традицията Вергилий започва да пише първото си значимо произведение „Буколики“ (наричано също „Еклоги“) през 42 година пр.н.е. и се смята, че сборникът е публикуван около 39 – 38 година пр.н.е., макар че това е спорно.[1] „Буколики“ представлява група от десет поеми, следващи образеца на буколическата хекзаметрична поезия на елинистичния поет Теокрит.

След своята победа в битката при Филипи през 42 година пр.н.е. триумвирът Октавиан Август раздава на своите войници земи, конфискувани от градовете в Северна Италия. Според традицията, сред тях е и имение, разположено край Мантуа, което принадлежи на Вергилий. Загубата на семейния имот и усилията на Вергилий да си го върне чрез поетични петиции по традиция се смятат за основния му мотив за написването на „Буколики“. Днес се приема, че тези предположения са необосновани и почиват на некоректни интерпретации на няколко откъса от самите поеми. Действително, в еклоги 1 и 9 Вергилий описва противоречивите чувства, предизвикани от конфискациите, но не сочи никакви безспорни свидетелства, че лично той е засегнат от тях. Читателите често смесват автора с лирическия герой, но съвременните изследователи отхвърлят този начин за установяване на биографични подробности.

Десетте еклоги разработва различни пасторални мотиви. Еклоги 1 и 9 коментират конфискациите на земи и тяхното въздействие върху селския живот. Еклоги 2 и 3 се концентрират върху пасторални и еротични теми, разглеждайки любовта, съответно хомосексуалната и панеротичната. Еклога 4, обръщение към Гай Азиний Полион, наричана понякога Месианската еклога, използва образността на Златния век във връзка с раждането на дете, чиято идентичност по-късно става предмет на спорове. Еклоги 5 и 8 описват мита за Дафнис, еклога 6 – митологичната песен на Силен, еклога 7 – разгорещено поетично състезание, а еклога 10 – страданията на елегичния поет и съвременник на Вергилий Гай Корнелий Гал.

На Вергилий и неговите „Буколики“ се приписва утвърждаването в европейската култура на поетичния идеал за Аркадия, подготвяйки появата на латинската пасторална поезия на Тит Калпурний Сикул и Немезиан.

Георгики редактиране

Енеида редактиране

 
Паметник на Вергилий в Мантуа.

През 19 г. пр.н.е. Вергилий предприема голямо пътешествие до Гърция. Докато е в Атина, се среща с Октавиан Август и след тази среща се отказва от пътуването и се връща в Италия. По време на морското пътешествие Вергилий сериозно се разболява и на 20 септември 19 г. пр.н.е. умира в Бриндизи. Тялото му било пренесено в Неапол. Римският историк Гай Светоний Транквил разказва как, разбирайки че умира, Вергилий моли приятели да довършат няколко стиха в „Енеида“, но те не изпълняват последната му воля и скоро издават поемата, която му носи световна слава вече 2 хилядолетия, в непроменен вид.

Влияние редактиране

Вергилий бил известен със своята меланхоличност. В Средните векове го почитали като проповедник на християнстово и магьосник (в „Буколики“ той предрича раждането на божествения младенец). Не случайно Данте Алигиери в „Божествена комедия“ го взема за свой водач по вечните селения на Ада и Чистилището. Предсказването на съдбата с помощта на произведенията му се превърнало в традиция.

Бележки редактиране

  1. а б Fowler, Don. Virgil (Publius Vergilius Maro) // The Oxford Classical Dictionary. 3 ed. Oxford, 1996. p. 1602. (на английски)

Външни препратки редактиране

Открийте още информация за Вергилий в нашите сродни проекти:

  Общомедия (изображения и звук)
  Уикицитат (цитати)