„Енеида“ е латинска епическа поема, написана от Вергилий през 1 век пр.н.е. (между 29 и 19 пр.н.е.), която разказва легендата за Еней, троянеца, който отива в Италия и става родоначалник на римляните. По-късно той се жени за дъщерята на местния крал Латин и създава династия, от която се ражда великата Римска империя. Поемата е написана в дактилен хекзаметър. Състои се от 12 книги.

Енеида
AENEIS
Vergilius Vaticanus f45v - Sibylle conduit Énée et Achates au temple d'Apollon.jpg
Автор Вергилий
Първо издание 19-29 пр.н.е. г.
Римска империя
Оригинален език латински
Жанр поема
Енеида в Общомедия
Еней напуска горящата Троя, Федерико Барочи, 1598, галерия Боргезе

Външни препраткиРедактиране