Айтоска река

Айтоска река е река в Югоизточна България, област Бургас – общини Айтос, Бургас и Камено, вливаща се в западната част на Бургаското езеро. Дължината ѝ е 32,5 km.

Айтоска река
Местоположение – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България Област Бургас Община Айтос Община Бургас Община Камено
Дължина	32,5 km
Водосб. басейн	304,7 km²
Отток	0,57 m³/s
Начало
Място	2,5 km северно от село Лясково, Община Айтос Айтоска планина
Координати	42°45′18″ с. ш. 27°18′11.16″ и. д.42.755° с. ш. 27.3031° и. д.42.755, 27.3031
Надм. височина	344 m
Устие
Място	Бургаско езеро → Черно море
Координати	42°29′49.92″ с. ш. 27°20′49.92″ и. д.42.4972° с. ш. 27.3472° и. д.42.4972, 27.3472
Надм. височина	1 m

Айтоска река води началото си под името Дермендере от западната част на Айтоска планина, от 344 m н.в., на 2,5 km северно от село Лясково, Община Айтос. Тече в посока юг-югоизток в широка долина през Бургаската низина. Влива се в западната част на Бургаското езеро, на 1 m н.в., на 2,4 km югозападно от квартал „Долно Езерово" на град Бургас.

Площта на водосборния басейн на Айтоска река е 304,7 km².

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

• ← Аланско дере
• ← Ментешдере
• → Съдиевска река
• → Кавакдере

Реката е със среден годишен отток от 0,57 m³/s при град Камено, като максимумът е през февруари и март, а минимумът – август и септември.

По течението на реката са разположени 2 града: Айтос и Камено.

Водите на реката се използват главно за напояване. По данни от 2001 г. участъкът на река Айтоска след гр. Айтос е силно замърсен. Река Айтоска оказва най-силен замърсяващ ефект от притоците върху Бургаското езеро (Вая).

От град Айтос до устието на реката, покрай левия ѝ бряг преминава участък от трасето на жп линията София – Бургас.

Вижте също

• Списък на реките в България
• Списък на реките в България по водосборни басейни

Топографска карта

• Лист от карта K-35-43. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-55. Мащаб: 1 : 100 000.

Литература

• Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 13.