Отваря главното меню

Списък на реките в България по водосборни басейни

Разпределение на реките в България по водосборни басейниРедактиране

 
Река Дунав в района на Русе
Водосборен басейн Над
100 км
От 50
до 99 км
От 20
до 49 км
Общо
1. Черно море, в т.ч. 20 35 109 164
1.1. река Дунав 15 27 71 113
1.2. реки, вливащи се директно в Черно море 5 8 38 51
2. Бяло (Егейско море), в т.ч. 12 29 120 161
2.1. река Марица, в т.ч. 8 22 81 111
2.1.1. река Арда 1 2 12 15
2.1.2. река Тунджа 1 4 18 23
2.2. река Струма 2 7 25 34
2.3. река Места 2 14 16
Общо 32 64 229 325

Главен вододелРедактиране

 
Карта на отточните области в България с главния вододел

Цялата територия на България от 111 хил. км2 попада в два водосборни басейна – Черно море и Бяло море (Егейско море). Към водосборния басейн на Черно море се отнасят 57% (или 63 270 км2) от площта на страната, в т.ч. – към водосборния басейн на река Дунав 45% (или 49 950 км2), а останалите 12% (или 13 320 км2) – на реките вливащи се директно в Черно море. Към водосборния басейн на Бяло море (Егейско море) се отнасят останалите 43% (или 47 730 км2), в т.ч. водосборен басейн на река Марица – 71,6% (или 34 166 км2), река Струма – 22,6% (или 10 797 км2) и река Места – 5,8% (или 2 767 км2).

Границата между двата водосборни басейна или т.н. Главен воводел започва от границата със Сърбия в планината Кървав камък (1 737 м), продължава на изток към Ерулска планина (1 481 м), пресича с кратки завои на север и на юг планините Стража (Парамунска планина) (1 389 м) и Любаш (1 399 м), завива на северозапад по билото на Завалска планина (1 181 м), а след това на югоизток по билото на планината Вискяр до най-високия ѝ връх Мечи камък (1 077 м). В този си участък главният вододел в България отделя водосборните басейни на реките Нишава на север и Струма на юг.

От Мечи камък вододелът продължава на югоизток по билата на планините Вискяр и Люлин, пресича Владайската седловина (864 м), и се изкачва на югоизток по склоновете на Витоша до най-високия ѝ връх Черни връх (2 290 м). Оттам продължава на юг, пресича Букапреслапската седловина (1 109 м), завива на югоизток по билото на планината Верила, пресича Клисурската седловина (1 025 м), и се изкачва по билата на Рила. Първоначално на юг през Белчинска планина (Лакатишка Рила) с връх Зекирица (1 734 м), след това на югозапад през седловината (1 650 м) недалеч от хижа Вада по рида над Седемте рилски езера към връх Харамията (2 465 м), на юг към връх Дамга (Вазов връх) (2 669 м), от него завива постепенно на изток по билото над циркуса на Урдини езера към връх Мальовица (2 729 м), следва все на изток поредицата скалисти върхове до Лопушки връх (2 698 м), после се снижава на юг до седловината Кобилино бранище (2 145 м), която отделя Северозападна от Средна Рила. По-нататък вододелът изписва своеобразна дъга на изток, юг и югозапад по билата на Водния чал (2683 м), Маринковица, Шишковица и Венеца до връх Йосифица (2 696 м), и достига на юг до тройния оро-хидрографски възел връх Канарата (2 691 м). В този си участък вододелът отделя на североизток водосборния басейн на река Искър от водосборния басейн на река Струма на югозапад.

От връх Канарата вододелът продължава на изток-югоизток и достига най-южната си точка - седловината Горни куки (ок. 2450 м), югоизточно от връх Чемерна (2 511 м), която отделя Средна от Източна Рила, продължава на изток и при връх Ковач (2 634 м) завива на север, a след седловината Джанка (2 346 м) билото значително се повишава за да достигне до връх Мусала (2 925 м), като тук водите на Искър на север и на запад се отделят от водите на река Места на юг и на изток.

От връх Мусала чак до границата с Турция в планината Странджа главният вододел е граница между реките оттичащи се към река Дунав и реките вливащи се директно в Черно море от една страна, и реките принадлежащи към водосборния басейн на река Марица от друга.

От връх Мусала границата се спуска на север до Боровецката седловина (1 324 м), преминава по билото на рида Шумнатица, пресича западното гърбище на Септемврийски рид, минава източно от язовир „Искър“, завива на изток през седловината Ушите и село Вакарел, изкачва се до най-високия връх на рида Белица – Голяма Икуна (1 221 м), завива на север по гърбището на рида Гълъбец и достига до връх Звездец (1 655 м) в Етрополска планина на Стара планина. В този си участък главният вододел служи за граница между водите оттичащи се на запад и северозапад към река Искър и на изток и югоизток към река Марица.

От връх Звездец в Етрополска планина до прохода Вратник (921 м) главният вододел следи билото на Стара планина, като в този си участък на север остават водосборните басейни на реките Искър, Вит, Осъм и Янтра, а на юг – на реките Марица и Тунджа.

От прохода Вратник започва границата между водосборните басейни на реките вливащи се директно в Черно море и реките принадлежащи към басейна на река Тунджа. Главният вододел следи билата на Сливенска и Стидовска планина, пресича Карнобатския проход (310 м) и продължава на изток по билото на Карнобатска планина до бившето село Рътлина. От там завива на юг, след това на запад по билото на възвишението Хисар и достига на югозапад до връх Асанбаир (515 м), най-високата точка на възвишението Бакаджици. От върха вододелът следи билото на възвишението на югоизток, преминава през няколко изолирани възвишения, достига до планината Странджа и се изкачва по билото ѝ до българо-турската граница, недалеч от село Странджа.

Списък на реките в България над 20 км по водосборни басейниРедактиране

Списъкът е съставен на следния принцип: море – река – приток от първи порядък – приток от втори порядък и т.н. Пред всеки от притоците, от първи порядък нататък със съответната стралка са показани кой приток от коя страна на реката се влива: → ляв приток, ← десен приток, считано по посоката на течението на реката с по-голям порядък. За реките вливащи се в река Дунав, преди стрелката е показан и километърът, на който се вливат, броен от устието нагоре по реката. След името на реката са показани нейната дължина в километри (km) и площта на водосборният ѝ басейн в квадратни километри (km2). Ако част от реката или част от водосборният ѝ басейн са извън пределите на страната, след съответните числа е сложена звездичка (*), ако има налични данни за съответните параметри на територията на България, то те са сложени в скоби.

Черно мореРедактиране

  • Дунав 2852* (в България – 471 km) / 802 266* km2 (в България – 49 950 km2)
  • Нишава 191* (в България – 40) / 3950 (в България – 1237)
  • Височица (Комщица, Темска река) 71* (в България – 16,7) / —
  • → Добрянов дол
  • ← Калчовец
  • → Копиловска река (Копиловска Огоста)
  • → Помеждинска река
  • → Реката
  • → Чертино
  • → Лустра
  • ← Егуля
  • → Банкя (Какач)
  • Блато 30 / 774
  • → Суха река
  • ← Стара река
  • Бебреш 46 / 492
  • → Конаревец
  • ← Калница
  • → Боговина
  • → Батулска река
  • ← Дъбенска река
  • → Белянска река
  • → Свинската река
  • ← Дебелщица
  • → Заводна
  • → Костина (Свинарска река)
  • → Брязовска река
  • ← Васильовска река
  • ← Мирьова
  • → Елешница
  • → Ръждавец
  • ← Лопушница
  • → Пордимска река
  • → Бялата река
  • → Сивяк
  • → Исловица
  • ← Моторски дол
  • → Паничарка
  • ← Борущица
  • ← Левичарка
  • ← Козята река
  • → Тинева река
  • ← Карадере (Горно Карадере)
  • Карадере (Долно Карадере) 27 / 124
  • → Акдере
  • ← Мала Бухалница
  • → Багреница
  • → Бяла река
  • → Суха Бяла река
  • ← Мокра Бяла река
  • ← Маришница
  • ← Голищица
  • ← Каяджик
  • 458 ← Топчийска река 75 / – (влива се в Дунав като суходолие)
  • 440 ← Царацар (Демирбаба, Крапинец) 108 / 1060 (влива се в Дунав като суходолие)
  • 405 ← Сенковец (Сазлъка, Сенкувча) 90 / – (влива се в Дунав като суходолие)
  • ← Ясенковец (влива се в Сенковец като суходолие)
  • Канагьол (Казалък) 110* / 1745* (влива се като суходолие в езерото Гърлица на румънска територия)
  • Суха река 126* / 2404* (влива се като суходолие в езерото Олтина на румънска територия)
  • → Тулумдере
  • ← Голямата река
  • ← Нейковска река
  • ← Дебелец
  • ← Чаирдере
  • ← Курудере
  • → Малката река
  • → Узунчаирска река

Бяло море (Егейско море)Редактиране

  • Марица 524* (в България – 321,6) / 53 000* (в България – 34 166)
  • ← Крива река
  • ← Въртопа
  • ← Златишка река
  • ← Воздол
  • Буновска река 24 / 185
  • → Мирковска река
  • ← Смолска река
  • → Мала Белица
  • → Чуренска река
  • → Геренска река (влива се в язовир „Пясъчник“)
  • ← Дълга река
  • → Равна река
  • → Шинандере
  • ← Карадере
  • → Бяла река
  • → Куртдере
  • → Оряховска река
  • → Вряшка
  • → Чамурлийка
  • ← Урумдере
  • ← Чепинска река
  • → Бяла река
  • → Рибен дол
  • → Яйлъдере
  • → Голяма река
  • ← Козарска река
  • → Димова река
  • → Крива река
  • ← Градински дол
  • Кесебир (Вировица) 31 / 125
  • ← Големи дол
  • → Ветрица
  • → Дълбок дол
  • → Кохческа река
  • Тунджа 390* (в България – 349,5) / 8429* (в България – 7884)
  • ← Курудере
  • → Сливитовска река
  • → Търновска река
  • Мараш 42 / 232
  • → Батакдере
  • Ада (Овчи кладенец) 19 / 54
  • Боадере (Боа, Геренска река) 27 / 107
  • → Дереорман
  • → Айдере
  • ← Селска река
  • ← Бозашка река
  • ← Карабашка река*
  • ← Зърненица
  • → Ечемишка река
  • ← Чукурската река
  • ← Юруклерска река
  • → Сухи дол
  • Места 246* (в България – 126) / 3447* (в България – 2767)
  • → Вотърчка река
  • → Бела река (Раблево)
  • → Стара река
  • → Добърска река
  • → Клиновчица
  • → Бъндерица
  • ← Демяница
  • ← Палатик
  • ← Лъжнишка река
  • Струма 415,2* (в България – 290) / 17 300* (в България – 10 797)
  • ← Бъзовичка река
  • ← Метохийска река
  • Явор (Пенкьовска река) 32 / 186
  • → Коприва
  • → Млачка река
  • ← Речица
  • → Отовица
  • Бистрица (Дупнишка Бистрица) 25 / 133
  • → Илийна река
  • ← Рилица
  • ← Четирка
  • → Славова река
  • → Хърсовска река
  • → Потока
  • → Мечкулска река
  • ← Дивилска река
  • → Ощавска река (Дяволска река)
  • Влахинска река 27 / 108
  • ← Стара река
  • → Градешка река
  • → Врабча
  • ← Петричка река
  • → Калиманска река
  • → Петровска река

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране