Камено (община)

община в област Бургас
(пренасочване от Община Камено)

Община Камено се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас.

Камено (община)
      
Общи данни
ОбластБургас
Площ354.95 km²
Население12 812 души
Адм. центърКамено
Брой селища13
Сайтwww.kameno.bg
Управление
КметЖельо Вардунски
(ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет17 съветници
  • ГЕРБ (9)
  • БСП (3)
  • Български Възход (2)
  • Възраждане (2)
  • СДС (1)
Камено (община) в Общомедия

География

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Общината се намира в централната част на област Бургас и има форма на буква „С“. С площта си от 354,946 km2 заема 12-о, предпоследно място сред 13-те общини на областта, което съставлява 4,58% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, климат, почви, минерални ресурси

редактиране

Релефът на общината е предимно равнинен и слабо хълмист, като заема централните части на Бургаската низина. Надморската височина варира от 4,5 m на брега на язовир Мандра на югоизток до 229,5 m северозападно от село Винарско, където са крайните югоизточни разклонения на възвишението Хисар. В най-югоизточната част на общината, източно от село Черни връх попадат част от западните склонове на уединеното възвишение Върли бряг.

Цялата община попада във водосборния басейн на Черно море. В най-югоизточните ѝ предели попада западната част на големия язовир Мандра. През общината преминават част от средните течения на реките Айтоска, Чукарска (Чакърлийска) и Русокастренска, като първите два се вливат в Бургаското езеро, а последната, в северозападната част на язовир Мандра. Общата им дължина е около 45 km. Микроязовирите и водоемите са 27 броя. Площта на реките е 420 дка, на язовирите, водоемите и каналите – 5123 дка, на езерата (язовир Мандра) – 2715 дка, на блатата и мочурищата – 679 дка, на рибарниците – 340 дка.

Бургаската низина, в която се намира общината, се характеризира като отделен климатичен район в черноморската климатична подобласт в системата на континентално-средиземноморската климатична област. Типични за района са продължителното и меко лято и малкото количество на летните валежи.

Почвите са предимно излужени черноземни смолници и в по-малка степен – алувиално-ливадни и песъкливо-глинести.

На територията на общината се намират само инертни материали. До село Константиново съществуват три кариери за пясък, а до село Черни връх – кариера за чакъл и фракции.

Население

редактиране

Населени места

редактиране

Общината има 13 населени места с общо население 9545 жители към 7 септември 2021 г.[1]

Списък на населените места в община Камено, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището,
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището,
km2
Забележка (старо име)
Винарско 424 22,726 Буюклии (до 1934 г.) Полски извор 526 21,392 Кър чешме (до 1934 г.)
Вратица 115 16,540 Капуджи кьой (до 1934 г.) Русокастро 1077 47,435
Желязово 146 8,320 Демирдеш (до 1934 г.) Свобода 303 - в землището на гр. Камено
Камено 3714 59,287 Каялии (до 1934 г.) Трояново 834 55,806 Колеш кьой (до 1892 г.)
Константиново 429 21,816 Мандрата (до 1922 г.), Константиново (от 1922 г. до 1951 г. и от 1996 г.) Новоселци (от 1951 г. до 1996 г.) Тръстиково 371 27,334 Сазлъ кьой (до 1934 г.)
Кръстина 500 19,831 Черни връх 848 28,101 Кара тепе (до 1934 г.)
Ливада 258 26,358 Суватите (до 1951 г.) ОБЩО 9545 354,946 1 населено място без землище

Население 2010 – 2021 г.

редактиране

Население на община Камено през годините, според данни на НСИ:[2]

Година Население
2010 12 120
2011 10 330
2012 10 253
2013 10 217
2014 10 133
2015 10 171
2016 10 071
2017 9976
2018 9864
2019 9748
2020 10 970
2021 10 609

Численост и движение

редактиране

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[2]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021
Раждаемост 131 173 137 131 117 119 101 110 110 114 88 88 76 99
Смъртност 240 236 243 250 214 203 209 219 211 240 223 205 242 311
Естествен прираст -109 -63 -106 -119 -97 -84 -108 -109 -101 -126 -135 -107 -166 -212

Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):[2]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021
Раждаемост 10.4 13.9 11.3 12.7 11.4 11.6 10.0 10.8 10.9 11.4 8.9 9.0 6.9 9.3
Смъртност 19.1 19.0  20.0  24.2 20.9 19.9 20.6 21.5 21.0 24.1 22.6 21.0 22.1 29.3
Естествен прираст -8.7 -5.1 -8.7 -11.5 -9.5 -8.3 -10.6 -10.7 -10.1 -12.7 -13.7 -12.0 -15.2 -20.0

Етнически състав

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 10 393 100,00
Българи 7989 76,86
Цигани 654 6,29
Турци 327 3,14
Други 147 1,41
Не се самоопределят 83 0,79
Неотговорили 1193 11,47

Административно-териториални промени

редактиране
  • Указ № 110/обн. 10.03.1892 г. – преименува с. Колеш кьой на с. Трояново;
  • Указ № 34/обн. 02.03.1922 г. – признава и преименува н.м. Мандрата за с. Константиново;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Капуджи кьой на с. Вратица;
– преименува с. Демирдеш на с. Желязово;
– преименува с. Каялии на с. Камено;
– преименува с. Кър чешме на с. Полски извор;
– преименува с. Сазлъ кьой на с. Тръстиково;
– преименува с. Кара тепе на с. Черни връх;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Буюклии на с. Винарско;
  • Указ № 334/13.07.1951 г. – преименува с. Константиново на с. Новоселци;
– преименува с. Суватите на с. Ливада;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Камено за с.гр.т. Камено;
  • Указ № 1942/обн. 17.09.1964 г. – признава с.гр.т. Камено за гр. Камено;
  • Указ № 688/обн. 20.09.1966 г. – признава н.м. (край захарния завод „Свобода“) за с. Свобода;
  • Указ № 1647/обн. ДВ бр.64/1981 г. – отделя с. Дебелт и землището му от община Камено и го присъединява към община Средец;
  • указ № 359/обн. 22.10.1996 г. – възстановява старото име на с. Новоселци – с. Константиново.

Транспорт

редактиране

През североизточната част на общината, от северозапад на югоизток преминава участък от 7 km от трасето жп линия СофияКарловоБургас.

През общината преминават частично или изцяло 9 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 95,8 km:

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране