Аквитания (херцогство)

Уикимедия списък
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Аквитания.

Херцогство Аквитания (на окситански: Ducat d'Aquitània; на френски: Duché d'Aquitaine; на немски: Herzogtum Aquitanien) е историческа територия, една от най-важните феодални територии в средновековна Франция между 675-838 г. със столица Бордо.

Герб на Аквитания
Аквитания през 8 век
Аквитания през 11 век

Намира се на територията на римската провинция Галия Аквитания, която обхващала Централна и Югозападна Франция и през късната древност се деляла на Aquitania prima, Aquitania secunda и Aquitania tertia. До 507 г. влиза в кралството на вестготите. През 507 г. кралят на франките Хлодвиг I завоюва в битката при Вуйе територията Аквитания от Аларих II. През 555 г. крал Хлотар I въвежда т.нар. „Първо аквитанско кралство“ за сина си Храмн (умрял 560 г.). През 561 г. територията е дадена на Хариберт I. През 567 г. братята на Хариберт си разделят неговото кралство. През 583 г. крал Хилперих I (561–584) назначава своя пълководец Дезидерий за херцог на Аквитания. Няколко години e под управлението на Хариберт II (608—632), братът на крал Дагоберт I. След смъртта на Хариберт II кралството престава да съществува. Аквитанците избират за херцог Бодогизел, който е признат от Дагоберт I. През края на 7 век, след смъртта на меровингския крал Хилдерих II († есента 675 г.), херцозите се възползват от смутовете във Франкското кралство, стават самостоятелни и вземат титлата Aquitaniae princeps (или князе). През втората половина на 8 век Меровингите подчиняват отново Аквитания. След смъртта на Пипин I (797–838) и Пипин II (823–852), територията преминава към кралство Аквитания (6 – 9 век). От 852 г. франкските крале от династията на Каролингите отново започнали да назначават херцози на Аквитания, а след това, с малък промеждутък, от 887 г. По-късно херцогството започнало да се нарича Гиен.

Херцози на Аквитания под владение на франкските кралеРедактиране

Меровингските крале са в удебелен шрифт.

Каролингско кралство АквитанияРедактиране

След 778 г. Карл Велики не назначава повече херцози в Аквитания. През 781 г. той назначава своя син Луи І Благочестиви за васален крал на Акнитания. След Луи І Благочестиви още ридица представители на Каролингите управляват този регион като крале, зависими от Франкската империя.

Херцози на Аквитания под владение на франкските кралеРедактиране

От 852 г. франкските крале от династията на Каролингите отново започнали да назначават херцози на Аквитания, а след това, с малък промеждутък, от 887 г. По-късно херцогството започнало да се нарича Гиен.

  • Рамнулф І (ок. 820 – 15.9.866) (852 – 866) дом дьо Поатие
  • Бернар Плантвелю (22.2.841 – 20.5.886) (885 – 886) Овернски дом
  • Рамнулф ІІ (до 850 – 5.8.890) (887 – 890) дом дьо Поатие
  • Ебл Манцер (Бастард) (ок. 870 – 934) (890 – 893, 927 – 932) дом дьо Поатие
  • Гийом І Благочестиви (860/865 – 28.6.918) (893 – 918) Овернски дом
  • Гийом ІІ Младия (918 – 926) Каркасонски дом
  • Акфред (926 – 927) Каркасонски дом
  • Раймунд І Понс (932 – 936) дом дьо Руерг
  • Раймунд ІІ (936 – 955) дом дьо Руерг
  • Хуго Велики (ок. 897 – 16.6.956) (955 – 956) династия Капетинги
  • Гийом ІІІ (ок. 910 – 3.4.963) (962 – 963) дом дьо Поатие, всички останали до 1137 г. са от дом дьо Поатие
  • Гийом ІV Желязната ръка (935/937 – 995) (963 – 995), син на Гийом ІІІ
  • Гийом V Велики (995 – 1030), син на Гийом ІV
  • Гийом VІ Дебелия (1030 – 1038), 1-ви син на Гийом V
  • Ед (1038 – 1039), 2-ри син на Гийом V, крал на Гаскония (1036 – 1039)
  • Гийом VІІ (1039 – 1058), 3-ти син на Гийом V
  • Гийом VІІІ (1058 – 1086), 4-ти син на Гийом V
  • Гийом ІХ Трубадур (1071 – 1127) (1086 – 1127), син на Гийом VІІ
  • Гийом Х Свети (1099 – 9.4.1137) (1127 – 1137), син на Гийом ІХ

ПлантагенетиРедактиране

От 1152 до 1442 г. херцогство Аквитания е владение на династията Плантагенет, която управлява Англия като независима монархия, но притежава владения и във Франция. Често английските крале са по-силни от френските и проявяват нежелание да се подчиняват на френските крале като васали, което води до множество конфликти в средновековна Западна Европа.

Ричард Лъвското сърце умира преди майка си Елеонор Аквитанска. През 1189 г. тя е регент на херцогството, докато той е на кръстоносен поход.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране