Акринѝ или Инеоба или Инабас или Инево (на гръцки: Ακρινή, до 1927 Ινέοβα, Инеова[1]) е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония. През 2001 в Акрини са регистрирани 1128 души.

Акрини
Ακρινή
— село —
Гърция
40.4349° с. ш. 21.9061° и. д.
Акрини
Западна Македония
40.4349° с. ш. 21.9061° и. д.
Акрини
Кожанско
40.4349° с. ш. 21.9061° и. д.
Акрини
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКожани
Надм. височина793 m
Население756 души (2021 г.)
Пощенски код501 00
Телефонен код2461

География редактиране

Акрини е разположено в югозападното подножие на планината Каракамен (Вермио).

История редактиране

В Османската империя редактиране

В края на XIX век Инеоба е турско село в югозападната част на Кайлярска каза (Джума) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Инебогас (Inébogas) е посочено като село в каза Джумали с 6 домакинства и 18 жители мюсюлмани.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Инабас има 240 турци.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Инево (Инебосу) е чисто турско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 110 къщи.[4]

Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Демерджилар (Ινέοβα) живеят 550 турци.[5]

В Гърция редактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. В 1913 година селото има 703 жители.[6] През 20-те години населението му се изселва в Турция и на негово място са настанени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е изцяло бежанско със 122 семейства и 556 жители бежанци.[7]

През 1927 името на селото е сменено на Акрини.

Прекръстени с официален указ местности в община Акрини на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Ески Балар Έσκή Μπαλάρ Агри Άγροί[8]
Топан Наслар Τοπαν Νασλαρ Сори Σωροί[8]
Байраклиотика Μπαϊρακλιώτικα Ексохика Εξοχικά[8]
Сари Кая[9][10] Σαρί Καγιά Врахос Βράχος[8] връх в Каракамен на СИ от Акрини (1554 m)[9]
Кати[9] Κατή Визандино Βυζαντινό[8] река, минаваща през Акрини[9]

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98 – 99.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 62. (на македонска литературна норма)
  5. Σπανός, Κώςτας. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 2001.
  6. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  8. а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)
  9. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  10. Kozáni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.