Акринѝ или Инеоба или Инабас или Инево (на гръцки: Ακρινή, до 1927 Ινέοβα, Инеова[1]) е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония. През 2001 в Акрини са регистрирани 1128 души.

Акрини
Ακρινή
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКожани
Надм. височина793 m
Население960 души (2011 г.)
Пощенски код501 00
Телефонен код2461

География редактиране

Акрини е разположено в югозападното подножие на планината Каракамен (Вермио).

История редактиране

В Османската империя редактиране

В края на XIX век Инеоба е турско село в югозападната част на Кайлярска каза (Джума) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Инебогас (Inébogas) е посочено като село в каза Джумали с 6 домакинства и 18 жители мюсюлмани.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Инабас има 240 турци.[3] Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Демерджилар (Ινέοβα) живеят 550 турци.[4]

В Гърция редактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. В 1913 година селото има 703 жители.[5] През 20-те години населението му се изселва в Турция и на негово място са настанени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е изцяло бежанско със 122 семейства и 556 жители бежанци.[6]

През 1927 името на селото е сменено на Акрини.

Прекръстени с официален указ местности в община Акрини на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Ески Балар Έσκή Μπαλάρ Агри Άγροί[7]
Топан Наслар Τοπαν Νασλαρ Сори Σωροί[7]
Байраклиотика Μπαϊρακλιώτικα Ексохика Εξοχικά[7]
Сари Кая[8][9] Σαρί Καγιά Врахос Βράχος[7] връх в Каракамен на СИ от Акрини (1554 m)[8]
Кати[8] Κατή Визандино Βυζαντινό[7] река, минаваща през Акрини[8]

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98 – 99.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  4. Σπανός, Κώςτας. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 2001.
  5. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 2012-07-31 
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  7. а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)
  8. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  9. Kozáni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.