Активно обучение
Неутралността на тази статия е спорна. Моля, вижте съответната дискусия на беседата. Моля, не премахвайте този шаблон, докато диспутът не бъде разрешен! |
Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
Активно обучение (на английски: аctive learning) е ъмбрела термин, отнася се за процес на усвояване на нови знания и умения посредством въвличането на обучаемите в извършването на различни щателно подготвени учебни дейности.
Активното обучение е начин на обучение, при което традиционната атмосфера в учебната зала (кратки, накъсани уроци, в лекционен стил, при които преподавателят е централната фигура, а обучаемите са пасивни) се заменя с грижливо подготвени учебни дейности, в които обучаемите играят централна роля. Тези учебни дейности могат да бъдат най-разнообразни – писане, четене, групова работа, дискусии, ролеви игри, казуси, групови проекти, симулации, семинари, решаване на проблеми и задачи, свързани с анализиране, синтезиране и оценяване.
Основните методи на АО са: проектно-ориентираното обучение (project-based learning), проблемно-ориентираното обучение (problem-based learning), ученето чрез опит (experiential learning) и ученето чрез проучване (inquiry-based instruction).
Значение на активното обучениеРедактиране
Някои изследвания в областта на когнитивната наука показват, че много хора имат стил на учене, при който традиционният лекционен стил на преподаване не е подходящ. Според Артър Чикъринг и Зелда Гемсън (Chickering, Gamson, 1987), за да бъдат активно въвлечени в процеса на обучение, учащите трябва не само да слушат, но също и да четат, пишат, обсъждат или решават проблеми. Най-важно е, че те трябва да се занимават и със сериозни мисловни задачи като анализиране, синтезиране и оценяване. Използването на техники за активно обучение в класната стая се счита за жизненоважно, заради съществено им въздействие върху обучаемите. Редица проучвания сочат, че стратегиите, насърчаващи активното учене, са по-добри от лекциите при развитието на умения за мислене и писане от страна на учащите.
Може би най-голямата пречка за прилагането на активно обучение е че преподавателите се притесняват от следните рискове:
- учащите да не участват;
- учащите да не прилагат висши форми на мислене;
- учащите да не научат необходимото учебно съдържание
Други основни пречки за прилагането на активното обучение са:
- влиянието на традиционния стил на преподаване;
- оценката на собствените способности и самоопределянето на ролите;
- дискомфортът и безпокойството, които промяната предизвиква;
- ограничените стимули за развитие на способностите за промяна.
Някои специфични пречки за прилагането на активно обучение са:
- ограниченото време на учебния час;
- увеличаването на времето за подготовка;
- потенциалната трудност за прилагане в по-големи групи;
- липсата на нужните материали, оборудване и ресурси.