Алатопетра или Туз (на гръцки: Αλατόπετρα; до 1927 г.: Τούζι, Тузи[1]) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.

Алатопетра
Αλατόπετρα
— село —
Гърция
40.0672° с. ш. 21.2206° и. д.
Алатопетра
Западна Македония
40.0672° с. ш. 21.2206° и. д.
Алатопетра
Гревенско
40.0672° с. ш. 21.2206° и. д.
Алатопетра
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Географска областПинд
Надм. височина940 m
Население48 души (2021 г.)
Пощенски код510 32

География

редактиране

Селото е разположено на 940 m надморска височина, на 30-ина km западно от град Гревена, от дясната страна по горното течение на река Венетико, в източното подножие на планината Пинд.[2]

В Османската империя

редактиране

В края на ХІХ век Туз е гъркоезично село в западната част на Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година Тузъ (Тосъ) е населено със 125 валахади (гъркоезични мюсюлмани).[3]

Основната селска църква „Свети Пантелеймон“ е издигната през 1880 година.[4]

В района на селото има четири други църкви, включително „Свети Георги“ край селото, построена на мястото на стар храм, от който са оцелели надписи,[4] и „Света Параскева“, издигнат на границата със съседното село Полинери.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Туз е чисто помашко (гръцко мохамеданско) село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 16 къщи.[5]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Тузи (Τούζι), Гревенска каза, живеят 140 гърци елинофони християни.[6]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Туз остава в Гърция.

През 1927 година името на селището е сменено на Алатопетра.[2]

Населението произвежда жито, тютюн и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.[2]

Големият годишен тридневен селски събор съвпада с храмовите празници на църквите „Света Параскева“ и „Свети Пантелеймон“. През първата седмица на юли културният силогос на селото организира друго празненство.

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 240[2][7] 210[2] 235[2] 286[2] 113[2] 143[2] 86[2] 112[2] 130[2] 140 76 48
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 132. (на македонска литературна норма)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
  4. а б Πληροφορίες τοπωνυμίου // Greek tourism guide - GTP. Посетен на 10 януари 2015.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 73. (на македонска литературна норма)
  6. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 518. (на гръцки)
  7. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012