Албена Хранова

българска литературна историчка

Албена Владимирова Хранова е българска литературна историчка, професор в Пловдивския университет.

Албена Хранова
българска литературна историчка
Родена
12 май 1962 г. (61 г.)
Националност България
Учила вПловдивски университет
Научна дейност
ОбластФилология, културология
Работила вПловдивски университет
ПубликацииДвете български литератури (1992)
Историография и литература (2011)

Биография редактиране

Родена е на 12 май 1962 г. Завършва Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, специалност „Славянска филология“ (1985).

Кандидат на филологическите науки (доктор по литературознание) с дисертация на тема „Към въпроса за спецификата на българската лирика за деца до Втората световна война в литературно-исторически ракурс“ (1995) и доктор по социална антропология и наука за културата с дисертация на тема „Историография и литература. За социалното конструиране на исторически понятия и Големи разкази в българската култура ХIХ-ХХ век: теоретични рамки и казуси“ (2010).[1]

Доцент по българска литература (1998) и професор по социология, антропология и науки за културата (2011) в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.[1]

Библиография редактиране

Авторски книги (монографии и сборници)
  • 1992 – Двете български литератури. Граници на лирическия контекст. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 1992. (ISBN 954-423-031-9)[2]
  • 1995 – Литературният човек и неговите български езици. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 1995. (ISBN 954-423-090-4)
  • 1996 – Подстъпи към приказката (Пепеляшка – Cendrillon и Ashenputtel). Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 1996. (ISBN 954-423-108-0)[3], [4], [5]
  • 1999 – Яворов. Диалектика и алхимии. Пловдив: Жанет 45, 1999, 94 с. (ISBN 954-491-041-7)
  • 2000 – Езикът и неговите речи. София: Фигура, 2000. (ISBN 954-9985-04-0)[6], [7],
  • 2002 – Български интертекстове. София: Просвета, 2002.[8]
  • 2004 – Георги Господинов: Разроявания. Пловдив: Жанет 45, 2004, 40 с. (ISBN 954-491-165-0)[9]
  • 2011 – Историография и литература: За социалното конструиране на исторически понятия и Големи разкази в българската култура XIX-XX век. София: Просвета, т.1, 2011, 574 с. (ISBN 978-954-01-2570-1)
  • 2011 – Историография и литература: За социалното конструиране на исторически понятия и Големи разкази в българската култура XIX-XX век. София: Просвета, т.2, 2011, 612 с. (ISBN 978-954-01-2572-5)[10]
Съставителство
  • 2000 – Нова публичност: българските дебати 1999. София: Център за изкуства „Сорос“ и ИК „Сонм“, 2000 г., 305 стр.
  • 2009 – Тематичен брой на „Критика и хуманизъм“ Литература. Историография. Социология, кн. 29, бр. 2/2009 г., 401 стр.
Учебници и помагала

Съавторка е на редица учебници по литература и педагогически помагала за основния и гимназиалния курс.

Източници редактиране

  1. а б Албена Владимирова Хранова Архив на оригинала от 2022-10-30 в Wayback Machine., НАЦИД.
  2. Юлиян Жилиев, „Пътуване до централния остров от Архипелага на окимороните“, рец. в „Литературен вестник“, бр.18, 8 май 1996, с.11.
  3. Йордан Ефтимов, „Бомба – откъм приказката!“, рец. в „Литературен форум“, бр.13, 2 април 1997, с.7.
  4. Милена Кирова, „Пепеляшка и/или критиката“, рец. в „Култура“, бр.6, 7 февруари 1997, с.3.
  5. Любка Липчева-Пранджева, „Целувката на критика“, рец. в „Литературен вестник“, бр.11, 2 април 1997, с.7.
  6. Мариана Христова, „Езикът и неговите речи“, рец. в „Литературен вестник“, бр.7, 21 февруари 2001, с.4.
  7. Мирела Иванова, „Филологията, голямата любов“, рец. в „Капитал“, бр.3 (78), год. ІІІ, с. ІV.
  8. Дияна Иванова, „Зачитанията на Албена Хранова. „Български интертекстове“, рец. в Електронно списание LiterNet, 1 януари 2003, № 1 (38).
  9. Албена Хранова, „Георги Господинов: разроявания“, две трети от едноименната студия, „Култура“, бр. 42, 14 ноември 2003.
  10. Милена Якимова, Димитър Вацов, „Как е написана българската култура?“, рец. в „Култура“, бр. 7 (2669), 24 февруари 2012.

Външни препратки редактиране