Алберт Саксонски

Алберт Саксонски (на латински: Albertus de Saxonia; Albert von Rickmersdorf; Albert von Sachsen, Albert von Helmstedt, Albertutius, Albert von Ricmestorp, Albertus parvus) e средновековен германски философ, логик и математик, ученик на Жан Буридан, който, на свой ред, е ученик на Уилям от Окам.

Алберт Саксонски
Albertus de Saxonia
германски философ
Роден
1316 г.
Починал
8 юли 1390 г. (74 г.)
Халберщат, Свещена Римска империя

Религия Католическа църква
Националност  Германия
Учил в Карлов университет
Философия
Епоха Средновековие
Школа Схоластицизъм
Интереси Метафизика, логика
Повлиян Аристотел, Жан Буридан, Уилям Окам

БиографияРедактиране

Алберт Саксонски е роден като Алберт Рике около 1316 г. в Рикенсдорф близо до Халберщат в семейството на дребения фермер Бернхард Рике. След следване в Прага и Париж става преподавател в Парижкия университет от 1351 до 1362 г, а през 1353 е избран и за ректор на Сорбоната. След тази преподавателска дейност Алберт заминава за двора на папа Урбан V в Авиньон, където по поръчение на херцог Рудолф IV от Австрия води успешни преговори за създаване на университет във Виена. През 1365 г. е основан Виенският университет и Алберт Саксонски става негов пръв ректор. На 21 октомври 1366 г. Алберт е произведен за епископ на Халберщат[1] под името Албрехт III (и оттогава нататък бива наричан с него).

Сред по-важните му съчинения са „Логика“, „Въпроси върху втора аналитика“, „Софизми“, „Трактат върху задълженията“ и „Парадокси“.

Умира на 8 юли 1390 година в Халберщат на 74-годишна възраст.

ИдеиРедактиране

В областта на логиката се интересува от силогистиката на Аристотел и по-специално от теорията на обръщане на съжденията. Обект на изследванията му е теорията на формалното следване, към което отнася и извеждането на следствия от хипотези. В своето съчинение „Логика“ формулира правило, тясно свързано с изразите „е В“ и „е не-В“. Първият означава като „краен предикат“, а вторият – като „безкраен предикат“. Правилото е: от отрицанието на израз с крайни предикати не следва утвърдително твърдение с безкрайни (отрицателни) предикати. Пише върху квадратурата на кръга и отношението на диаметъра към страната на вписания квадрат. Роберт Ауди смята че „работата му е компетентна, но рядко оригинална“.[1]

ПроизведенияРедактиране

  • Perutilis Logica Magistri Alberti de Saxonia (Very Useful Logic), Venice 1522 and Hildesheim 1974 (reproduction)
  • Albert of Saxony's twenty-five disputed questions on logic. A critical edition of his Quaestiones circa logicam / by Michael J. Fitzgerald, Leiden: Brill, 2002
  • Quaestiones in artem veterem critical edition by Angel Muñoz Garcia, Maracaibo, Venezuela: Universidad del Zulia, 1988
  • Quaestiones on the Posterior Analytics
  • Quaestiones logicales (Logical Questions)
  • De consequentiis (On Consequences) – attributed
  • De locis dialecticis (On Dialectical Topics) – attributed
  • Sophismata et Insolubilia et Obligationes, Paris 1489 and Hildesheim 1975 (reproduction)
  • Expositio et quaestiones in Aristotelis Physicam ad Albertum de Saxonia attributae critical edition by Benoit Patar, Leuven, Peeters Publishers, 1999
  • Questiones subtilissime in libros Aristotelis de caelo et mundo, Venetiis, 1492. Questiones subtilissime super libros posteriorum, Venetiis 1497 Hildesheim 1986 (reproduction)
  • Alberti de Saxonia Quæstiones in Aristotelis De cælo critical edition by Benoit Patar, Leuven, Peeters Publishers, 2008
  • De latudinibus, Padua 1505
  • De latitudinibus formarum
  • De maximo et minimo
  • De quadratura circuli – Question on the Squaring of the Circle
  • Tractatus proportionum, Venice 1496 and Vienna 1971: editor Hubertus L. Busard

ЛитератураРедактиране

  • Grant, Edward „Albert of Saxony“ in: A Companion to Philosophy in the Middle Ages (ed.) Jorge J. E. Gracia and Timothy B. Noone, 2002, Blackwell Publishing, p.90 – 91.
  • Стяжкин, Н. И. „Формирование математической логики“. Москва, 1967.
  • Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.
  • Rochus von Liliencron: Albert von Sachsen. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 182 f.
  • Friedrich Wilhelm Bautz: Albert von Sachsen. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 1, Bautz, Hamm 1975. 2., Hamm 1990, ISBN 3-88309-013-1, Sp. 83 – 84.
  • Martin Grabmann: Albert von Sachsen. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 135.
  • Anna Harmer: Wegweiser zur neueren Naturwissenschaft: Wilhelm von Ockham, Albert von Sachen und insbesondere Nikolaus Cusanus. Dissertation, Univ. Wien 1926
  • Лупандин И.В. Космология Альберта Саксонского https://proza.ru/2021/06/01/352

ИзточнициРедактиране

  1. а б Ауди 2009, с. 24.

Външни препраткиРедактиране