Албрехт фон Бранденбург

(пренасочване от Албрехт (Бранденбург))

Албрехт фон Бранденбург (на немски: Albrecht Kardinal von Brandenburg) от род Хоенцолерн е първо от 1499 до 1513 г., с по-големия си брат Йоахим I Нестор, съмаркграф на Бранденбург (като Албрехт IV), а след това става духовник и (също като Албрехт IV) архиепископ на Магдебург (1513 – 1545), апостолски администратор (като Албрехт V) за вакантния Халберщат.

Албрехт фон Бранденбург
Albrecht von Brandenburg
съмаркграф на Бранденбург и архиепископ на Магдебург
Albrecht-von-Brandenburg-2.jpg
Албрехт фон Бранденбург, картина от Лукас Кранах Стари
Роден
Починал
Погребан Майнц, Германия

Религия Католическа църква
Образование Европейски университет Виадрина
Albrecht von Brandenburg.jpg
Семейство
Род Хоенцолерн
Баща Йохан Цицерон
Майка Маргарета Саксонска (1449 – 1501)
Братя/сестри Йоахим I (Бранденбург)
Урсула фон Бранденбург (1488 – 1510)
Анна фон Бранденбург (1487–1514)
Албрехт фон Бранденбург в Общомедия
Гробен паметник на кардинал Албрехт фон Бранденбург в катедралата Майнц

Още през 1514 г. той става архиепископ на Майнц, митрополит на църковната провинция Майнц, курфюрст и ерцканцлер на Свещената Римска империя и по-късно кардинал на Римската църква. Като поддръжник на индулгенцията, той е един от най-важните противници на Мартин Лутер.

Албрехт е вторият син и седмото, и най-малко дете на бранденбургския курфюрст Йохан Цицерон (1455 – 1499) и съпругата му Маргарета (1449 – 1501), дъщеря на херцог Вилхелм III Смели от Саксония (1425 – 1482) и Анна Австрийска (1432 – 1462), дъщеря на немския крал Албрехт II (1397 – 1439) и Елизабет фон Люксембург (1409 – 1442), дъщеря на император Сигизмунд Люксембургски.

Заедно с брат му Йоахим той основава през 1506 г. университет във Франкфурт на Одер, където следва. Същата година той става духовник. През 1513 г. на 23 години той става архиепископ на Магдебург и администратор на епископство Халберщат. През 1514 г. той е архиепископ и курфюрст към Майнц и 1518 г. кардинал. Той управлява от 1514 г. до изгонването му на 21 февруари 1541 г. от резиденцията си Морицбург в Хале на Заале.

През 1515 и 1516 г. той се опитва да изгони евреите от Майнц, но не успява.[1]

ЛитератураРедактиране

  • Heinrich Grimm: Albrecht von Brandenburg. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 166 f.
  • Ludwig Grote: Kardinal Albrecht und die Renaissance in Halle. Waldersee, Halle 2006, ISBN 3-939335-03-7
  • Friedhelm Jürgensmeier: Erzbischof Albrecht von Brandenburg 1490 – 1545. Ein Kirchen-und Reichsfürst der Frühen Neuzeit. Knecht Verlag, Frankfurt am Main, ISBN 3-7820-0638-0
  • Thomas Schauerte, Andreas Tacke, Katja Schneider: Der Kardinal. Albrecht von Brandenburg, Renaissancefürst und Mäzen. 2 Bände. Katalog der Stiftung Moritzburg. Schnell & Steiner, Regensburg 2006, ISBN 978-3-7954-1909-7
  • Friedrich Wilhelm Schirrmacher: Albrecht (Markgraf von Brandenburg). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, с. 268 – 271
  • Armin Stein: Kardinal Albrecht. Projekte-Verlag, Halle (Saale) 2013, ISBN 978-3-95486-436-2

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

ИзточнициРедактиране

  1. Arye Maimon: Der Judenvertreibungsversuch Albrechts II. von Mainz und sein Mißerfolg (1515/. 16) in: Jahrbuch für westdeutsche Landesgeschichte 4, 1978, с. 191 – 220