Йохан Цицерон
Йохан Цицерон (на немски: Johann Cicero, * 2 август 1455 в Ансбах, † 9 януари 1499 в Арнебург, Алтмарк) е четвъртият курфюрст на Бранденбург от род Хоенцолерн от 1486 до 1499 г.
| Йохан Цицерон Johann Cicero von Brandenburg | |
| курфюрст на Бранденбург | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Берлинска катедрала, Берлин, Федерална република Германия |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Хоенцолерн |
| Баща | Албрехт Ахилес |
| Майка | Маргарета фон Баден |
| Братя/сестри | Барбара фон Бранденбург Елизабет фон Бранденбург (1451 – 1524) Анастасия фон Бранденбург Урсула фон Бранденбург Амалия фон Бранденбург Сибила Бранденбургска Елизавета Бранденбургская Доротея фон Бранденбург (1471 – 1520) Фридрих II (Бранденбург-Ансбах-Кулмбах) Зигмунд (Бранденбург-Кулмбах) |
| Съпруга | Маргарета Саксонска (1449 – 1501) (25 август 1476 – 9 януари 1499) |
| Деца | Йоахим I (Бранденбург) Албрехт фон Бранденбург Анна фон Бранденбург (1487–1514) Урсула фон Бранденбург (1488 – 1510) |
| Други роднини | Барбара фон Бранденбург (1422 – 1481) (първа братовчедка) Доротея Бранденбургска (първа братовчедка) Катарина Саксонска (сестра на съпруга(та)) |
| Йохан Цицерон в Общомедия | |
Произход
редактиранеТой е най-големият син на бранденбургския курфюрст Албрехт Ахилес (1414–1486) и първата му съпруга Маргарета фон Баден (1431–1457). През 1466 г. чичо му Фридрих II го взема, тогава на 12 години, от Франкия в двора му в Марк Бранденбург. Йохан Цицерон участва през 1468 г. във войната против Померания и придружава чичо си при преговори с крал Матяш от Унгария.
Понеже знае латински и обича да говори, той получава допълнителното име Цицерон. Баща му го поставя още през 1473 г. за регент на Марк Бранденбург. Понеже е млад Йохан Цицерон получава през 1476 г. епископ Фридрих фон Лебус (1410–1483) за регент.
Брак
редактиранеЙохан Цицерон се жени на 25 август 1476 г. в Берлин за Маргарета (1449–1501), дъщеря на херцог Вилхелм III Смели от Саксония (1425–1482) и Анна Австрийска, дъщеря на немския крал Албрехт II (1397–1439) и Елизабет Люксембургска (1409–1442), дъщеря на император Сигизмунд Люксембургски. Поради липса на пари, сватбата се отлага.
След смъртта на баща му през 1486 г. Йохан Цицерон го наследява като курфюрст на Бранденбург.
Той определя двойния град Берлин-Кьолн за своя резиденция. През 1488 г. той въвежда бирения данък.
Йохан Цицерон умира през 1499 г. в замъка на Арнебург и е погребан в манастир Лехнин. Неговият внук Йоахим II Хектор го мести в катедралата на Берлин.
Деца
редактиранеЙохан Цицерон и Маргарета имат децата:
- дъщеря (1480–1482)
- Волфганг (*/† 1482)
- Йоахим I Нестор (1484–1535), курфюрст на Бранденбург
- ∞ 1502 принцеса Елизабет Датска (1485–1555)
- Елизабет (*/† 1486)
- Анна (1487–1514)
- ∞ 1502 крал Фредерик I (1471–1533), крал на Дания и Норвегия
- Урсула (1488–1510)
- ∞ 1507 херцог Хайнрих V фон Мекленбург-Шверин (1479–1552)
- Албрехт (1490–1545), кардинал, архиепископ на Магдебург и курфюрст на Майнц
Източници
редактиране- Digitalisat Allgemeine deutsche Real-Encyklopädie für die gebildeten Stände Band 14, S. 257
- Volker Honemann: Die Sternberger Hostienschändung und ihre Quellen. 2008, unter Bezug auf den 1–Blattdruck von Simon Koch: Van der mishandelinge des hilligen Sacraments der bößen ioden to den Sternberge. Magdeburg, 1492.
- Uta Lehnert: Der Kaiser und die Siegesallee. Réclame Royale, Dietrich Reimer Verlag, Berlin 1998, S. 165 ISBN 3-496-01189-0.
- Theodor Hirsch: Johann Cicero. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 14, Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 153–156.
- Johannes Schultze: Johann Cicero. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 473 f. (Digitalisat).
- Frank-Lothar Kroll: Preußens Herrscher: Von den ersten Hohenzollern bis Wilhelm II., C.H.Beck, 2006
- Uwe Michas: Von Kurfürst Friedrich I bis Kurfürst Johann Cicero In: Die Mark Brandenburg, Heft 72, Marika Großer Verlag Berlin, 2009 ISBN 978-3-910134-14-0