Алдобрандино II д’Есте
Алдобрандино II д’Есте (на италиански: Aldobrandino II d'Este, † 26 юли 1326 в Болоня) от фамилията Есте е маркиз на Ферара и Реджо от 1308 г. до смъртта си.
Алдобрандино II д’Есте | |
маркиз на Ферара и Реджо | |
Управление | 1308-1326 |
---|---|
Наследил | Ацо VIII |
Наследник | Обицо III д’Есте |
Лични данни | |
Роден | |
Починал | |
Семейство | |
Династия | Есте |
Баща | Обицо II д’Есте |
Майка | Якопина Фиески |
Брак | Алда Рангони |
Потомци | Ализа Николо I Обицо III Риналдо II |
Герб | |
Алдобрандино II д’Есте в Общомедия |
Произход
редактиранеТой е син на Обицо II д’Есте (* 1247, † 1293), маркиз на Ферара и съпругата му Якопина Фиески († 1287), дъщеря на Николò Фиески ди Лаваня и племенница на папа Инокентий IV. Брат е на Ацо VIII (* 1263, † 31 януари 1308) и Франческо, който умира във война през 1312 г. Неговите сестри са Беатриче (* 1268, † 1334), омъжена за втори път на 24 юни 1300 г. за Галеацо I Висконти – господар на Милано, и Мадалена, омъжена първо за Алдобрандино Турчи от Ферара и след това за Раниеро ди Каноса.
След смъртта на бездетния му брат през 1308 г. Ацо VIII той го наследява като маркиз на Ферара и Реджо.
Брак и потомство
редактиране∞ 1289 за Алда Рангони († 1325),[1] от която има една дъщери и трима сина:
- Ализа д’Есте († 1329 Ферара), ∞ 1325 за Риналдо „Пасерино“ Бонаколси (* 1278, † 1328), господар на Мантуа, от когото няма деца
- Николо I д’Есте († 1 май 1334 Ферара), ∞ за Беатриче Гондзага († ок. 1335), дъщеря на Гуидо Гондзага, граф на Мантуа, от която има син и дъщеря
- Обицо III д’Есте (* 1294, † 1352), маркиз и господар на Ферара (1317 – 1352), на Модена ( 1336 – 1352) и на Парма (1344 – 1346); ∞ 1. 1317 за Якопина Пеполи, от която няма деца 2. 27 ноември 1347 за Липа Ариости/Ариосто († 27 ноември 1347), от която има 5, 6 или 7 сина и 2 или 3 дъщери. Има и няколко извънбрачни деца.
- Риналдо II д’Есте († 31 декември 1335 Ферара), кондотиер, господар на Ферара (1317 – 1335) и на Модена (1326 – 1335), господар на Комакио; ∞ за Лукреция ди Барбиано, дъщеря на графа на Барбиано Николо, от която има дъщеря. Има и четири извънбрачни деца от Орсолина Макаруфи или Фурлана.
Източници
редактиране- ↑ Giovan Battista di Crollalanza, Goffredo di Crollalanza ed Aldo di Crollalanza (1879), Annuario della nobiltà italiana, Presso la direzione del Giornale araldico, I, p. 505.