Обицо II д’Есте (на италиански: Obizzo II d'Este, * ок. 1247, † 13 февруари 1293) от фамилията Есте е маркиз и господар на Ферара и марка Анкона от 1264 г. до смъртта си 1293 г.

Обицо II д’Есте
маркиз на Ферара
Obizzo II d'Este3.jpg
Управление 1264-1293
Наследил маркграф Ацо VII д’Есте
Наследник Ацо VIII
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Династия Есте
Баща маркграф Ацо VII д’Есте
Майка неаполитанска перачка
Бракове Джакомина (Якопина Фиески)
Костанца († 1306)
Потомци Ацо VIII
Герб Coat of arms of the House of Este (1239).svg
Обицо II д’Есте в Общомедия

На 7 февруари 1264 г. Обицо е номиниран за сеньор на Ферара. През 1288 г. той е избран и за сеньор на град Модена и следващата 1289 г. и на Реджо. През 1273 г. и 1288 г. над него се упражняват атентати.

ПроизходРедактиране

Той е извънбрачен син [1] на Риналдо I д’Есте († 1251), единственият син на маркграф Ацо VII д’Есте, и една неаполитанска перачка. Майка му трябва да напусне Ферара заедно с него малко след раждането му и да отиде в Равена. Папа Инокентий IV го легитимира през 1252 г., малко след разболяването на майка му. [2]

БраковеРедактиране

Обицо II д’Есте се жени през юли 1263 г. за Джакомина (Якопина Фиески) († декември 1287), дъщеря на Николò Фиески ди Лаваня и племенница на папа Инокентий IV.

Обицо II д’Есте и Джакомине имат децата:

От 1287 г. той е вдовец и през 1289 г. се жени за Костанца († 1306), дъщеря на Алберто I делла Скала, сеньор на Верона. Бракът е бездетен. При един турнир той загубва едното си око.

СмъртРедактиране

Вероятно той е убит от син му Ацо VIII, преди да е определил наследника си. Братята на Ацо – Алдобрандино и Франческо се бият за наследството, Разбират се накрая според лангобардското право: Ацо да получи Ферара, Алдобрандино – Модена, а Франческо – Реджо.

Вдовицата Костанца се омъжва през 1299 г. за Гуидо Буонаколси.

ДантеРедактиране

Данте Алигиери пише за него в своята поема Божествена комедия - „Ад“ как ври заедно с други тирани в реката на кръвта.

ЛитератураРедактиране

  • Alfonso Lazzari: Il marchese Obizzo II d'Este signore di Ferrara nel poema di Dante e nella storia. Giornale Dantesco 39 (1938) 127–150.
  • Vittorio Sermonti, Inferno, Rizzoli 2001.
  • Umberto Bosco e Giovanni Reggio, La Divina Commedia – Inferno, Le Monnier 1988.

ИзточнициРедактиране

  1. Marek, Miroslav, "Complete Genealogy of the House of d'Este", Genealogy.EU
  2. Cawley, Charles, Modena Ferrara, fmg.ac, 2012