Обицо II д’Есте

Обицо II д’Есте (на италиански: Obizzo II d'Este, * ок. 1247, † 13 февруари 1293) от фамилията Есте е маркиз и господар на Ферара и марка Анкона от 1264 г. до смъртта си 1293 г.

Обицо II д’Есте
маркиз на Ферара
Управление	1264-1293
Наследил	маркграф Ацо VII д’Есте
Наследник	Ацо VIII
Лични данни
Роден	1247 г.
Починал	12 февруари 1293 г.
Семейство
Династия	Есте
Баща	маркграф Ацо VII д’Есте
Майка	неаполитанска перачка
Бракове	Джакомина (Якопина Фиески) Костанца († 1306)
Потомци	Ацо VIII
Герб
Обицо II д’Есте в Общомедия

На 7 февруари 1264 г. Обицо е номиниран за сеньор на Ферара. През 1288 г. той е избран и за сеньор на град Модена и следващата 1289 г. и на Реджо. През 1273 г. и 1288 г. над него се упражняват атентати.

Произход

Той е извънбрачен син на Риналдо I д’Есте († 1251), единственият син на маркграф Ацо VII д’Есте, и една неаполитанска перачка. Майка му трябва да напусне Ферара заедно с него малко след раждането му и да отиде в Равена. Папа Инокентий IV го легитимира през 1252 г., малко след разболяването на майка му.

Бракове

Обицо II д’Есте се жени през юли 1263 г. за Джакомина (Якопина Фиески) († декември 1287), дъщеря на Николò Фиески ди Лаваня и племенница на папа Инокентий IV.

Обицо II д’Есте и Джакомине имат децата:

• Ацо VIII д’Есте (* sl. 1263, † 31 януари 1308), маркиз на Ферара и Реджо
• Беатриче (1268–1334), омъжена за Нино Висконти († 1298), втори път на 24 юни 1300 за Галеацо I Висконти (1277–1328), синьор на Милано
• Мадалена, омъжена първо за Алдобрандино Турки от Ферара и след това за Раниеро ди Каноса.
• Алдобрандино II д’Есте († 1326), маркиз на Ферара и Реджо
• Франческо († 1312), умира във война

От 1287 г. той е вдовец и през 1289 г. се жени за Костанца († 1306), дъщеря на Алберто I делла Скала, сеньор на Верона. Бракът е бездетен. При един турнир той загубва едното си око.

Смърт

Вероятно той е убит от син му Ацо VIII, преди да е определил наследника си. Братята на Ацо – Алдобрандино и Франческо се бият за наследството, Разбират се накрая според лангобардското право: Ацо да получи Ферара, Алдобрандино – Модена, а Франческо – Реджо.

Вдовицата Костанца се омъжва през 1299 г. за Гуидо Буонаколси.

Данте

Данте Алигиери пише за него в своята поема Божествена комедия - „Ад“ как ври заедно с други тирани в реката на кръвта.

Литература

• Alfonso Lazzari: Il marchese Obizzo II d'Este signore di Ferrara nel poema di Dante e nella storia. Giornale Dantesco 39 (1938) 127–150.
• Vittorio Sermonti, Inferno, Rizzoli 2001.
• Umberto Bosco e Giovanni Reggio, La Divina Commedia – Inferno, Le Monnier 1988.