Обицо III д’Есте
Обицо III д’Есте (на италиански: Obizzo III d’Este, * 14 юли 1294, † 20 март 1352) от Дом Есте е маркиз на Ферара (1317 – 1352), господар на Модена (1336 – 1352) и на Парма (1344 – 1346).[1]
| Обицо III д’Есте | |
|---|---|
| маркиз на Ферара, господар на Модена и на Парма | |
 | |
| Управление | 1317 – 1352 (Маркиз на Ферара) 1336 – 1352 (Господар на Модена) 1344 – 1346 (Господар на Парма) |
| Наследил | Алдобрандино II д’Есте (маркиз на Ферара) Обицо II д’Есте (господар на Модена) Ацо да Кореджо (господар на Парма) |
| Наследник | Алдобрандино II д’Есте (маркиз на Ферара и господар на Модена) Лукино Висконти (господар на Парма) |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Религия | Католицизъм |
| Семейство | |
| Династия | Есте |
| Баща | Алдобрандино II д’Есте |
| Майка | Алда Рангони |
| Бракове | Джакома (Джакомина) Пеполи Липа Ариости |
| Потомци | Беатриче Алда Риналдо Алдобрандино III Николо II Ацо Фолко Костанца Уго Алберто Риналдо Джовани |
| Герб | .svg) |
| Обицо III д’Есте в Общомедия | |
ПроизходРедактиране
Той е син на Алдобрандино II д’Есте († 26 юни 1326 в Болоня), господар на Модена, Лендинара, Ровиго и Есте, и Алда Рангони († 1325). Обицо е племенник на Ацо VIII, маркиз на Ферара, Модена и Реджо (1293 – 1308).
Има двама братя и една сестра:
- Ализия/Ализа д’Есте († 1329 Ферара), съпруга от 1325 г. на Риналдо „Пасерино“ Бонаколси (* 1278, † 1328), господар на Мантуа, от когото няма деца.
- Николо I д’Есте († 1334 Ферара), съпруг от 21 януари 1335 г. на Беатриче Гондзага († 1335), дъщеря на Гуидо Гондзага, граф на Мантуа, и първата му съпруга Аниезе Пико ди Мирандола.
- Риналдо II д’Есте († 31 декември 1335 Ферара), кондотиер, господар на Ферара (1317 – 1335) и на Модена (1326 – 1335), господар на Комакио; съпруг на Лукреция ди Барбиано, дъщеря на графа на Барбиано.
БиографияРедактиране
През 1336 г. Обицо и братята му получават от Манфредо I Пио властта над град Модена в замяна на Карпи и Сан Марино (дн. подселище на Капри).
През 1339 г. той подкрепя Ацо Висконти срещу опита на Лодризио Висконти да узурпира Синьория Милано, с отряд от войници, за да се присъедини към амброзианските милиции, които излизат победители в битката при Парабиаго на 21 февруари 1339 г.
Викариатът на Ферара е предоставен на Обицо и неговите потомци през 1344 г. от папа Климент VI. Папата изпраща епископ Белтрамино Паравичини във Ферара за тази цел и за инвеститурата е договорена много висока годишна такса. Следователно това помирение с папата е постигнато на висока цена, но това позволи на семейство Есте да си възвърне контрола над град Ферара след няколко години.[2][3] Инвеститурата е формализирана заедно с други були в полза на семейство Есте, с което им е предоставено назначаването на канониците във всички колегиални църкви на Ферара, амнистията на всички договори, предвидени във Ферара и областта по време на отлъчването и анулирането на всички съдебни процеси срещу семейство Есте от Лудвиг IV Бавареца.
След като получава пълното управление на Ферара, братята му вече са мъртви (Риналдо умира през 1335 г., а Николо – през 1344 г.), Обицо става единственият господар на града.
Също през 1344 г. той разширява владенията си към Парма, която купува от рода Да Кореджо.[4]
Той се опита на няколко пъти безуспешно да завладее град Реджо Емилия.
Умира на 20 март 1352 г. на 58-годишна възраст, обичан и уважаван. Целият двор на Есте, трима епископи и четирима абати участваха в погребението му, отслужено в църквата „Сан Франческо“. Той е наследен от сина си Алдобрандино III, който е само на 17 г.
Брак и потомствоРедактиране
Обицо се жени два пъти:
∞ 1. май 1317 за Джакома (Джакомина)/ Якопа Пеполи († 3 март 1341), дъщеря на Ромо Пеполи, господар на Болоня,[5] от която няма деца.
∞ 2. 27 ноември 1347 за Липа Ариости/Ариосто († 27 ноември 1347), негова метреса, дъщеря на Джакомо Ариости, от която има децата:[6][7]
- Беатриче д’Есте (* 18 септември 1332 Ферара, † 1387), ∞ 1365 за Валдемар I, княз на Анхалт-Цербст († сл. 7 януари 1367)[6][7], от когото няма деца.
- Алда д’Есте (* 18 юли 1333 Ферара, † пр. 24 септември 1381 Мантуа), ∞ 16 февруари 1356 за Луиджи (Лудовико) II Гондзага (* 1334, † 1382), маркграф на Мантуа (1334–1382)[6][7]
- Риналдо д'Есте (* 10 октомври 1334 Ферара, † 20 юли 1348, пак там)[6]
- Алдобрандино III д’Есте (* 14 септември 1335, † 2/3 ноември 1361 Ферара), господар на Ферара и Ровиго (1352 – 1361), имперски викарий на Модена (1354-61); ∞ 1351 за Беатриче († 1388), дъщеря на Рикардо ди Камино, господар на Тревизо, от която има 2 сина и 1 дъщеря[6][7]
- Николо II д’Есте „Куция“ (* 17 май 1338 Ферара, † 26 март 1388 пак там), господар на Ферара и Ровиго (1361-88), господар на Модена (1352-88), господар на Фаенца (1376-77); ∞ 1363 за Виридис дела Скала († 1394), от която има син и дъщеря.[6][7]
- Ацо д'Есте (* 14 март 1340 Ферара, † 18 септември 1349 пак там)[6]
- Фолко д'Есте (* 1342, † 1356/58)[6] или извънбрачен от неизвестна жена[7]
- Костанца д’Есте (* 25 юли 1343 Ферара, † 13 февруари 1392) или извънбрачна от неизвестна жена,[7] ∞ 2 май 1362 Малатеста IV Малатеста (* 1327, † 17 юли 1372), господар на Римини[6]
- Уго д’Есте (* 18 октомври 1344 Ферара, † 1 август 1370), ∞ 1363 за Констанца Малатеста († 15 октомври 1378), дъщеря на Галеото Малатеста (Малатеста Унгаро), господар на Римини[6][7]
- Алберто V д'Есте (* 27 февруари 1347 Ферара, † 30 юли 1393 пак там)[6] или извънбрачен от неизвестна жена[7], господар на Ферара, Модена и Реджо (1361/88-93), основател на Ферарския университет (1391); ∞ 1. 1388 за Джована ди Роберти († ок. 1390), 2. 1393 за Изота Алберезани († 1393 Ферара), от която има един син.
Лицата от Липа, родени преди брака, са узаконени от Папата през 1346 г.[7]
Има и няколко извънбрачни сина от неизвестни жени:
Вижте същоРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ Claudio Maria Goldoni, Atlante estense - Mille anni nella storia d'Europa - Gli Estensi a Ferrara, Modena, Reggio, Garfagnana e Massa Carrara, Modena, Edizioni Artestampa, 2011, с. 69.
- ↑ C.M.Goldoni p.69..
- ↑ C.Bassi 2 p.43..
- ↑ Memorie storiche modenesi col codice diplomatico illustrato con note dal cavaliere abate Girolamo Tiraboschi ... Tomo 1. [-5. ed ultimo, Volume 5]. // Посетен на 11 август 2022.
- ↑ Europaische Stammtafeln, Schwennicke Volume I.1 Tafel 32.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Obizzo III d'Este, genealogy.euweb.cz
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Obizzo III d'Este, fmg.ac
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Obizzo III d'Este в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |