Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Александрия.

Александрия, сръбско копие от XVII век. Александър, който се спуска в подземния свят

„Александрѝя“, също членувано Александрията или Александриада (на гръцки: Άλεξάνδρου πράξεις; Βίος Αλεξάνδρου του Μακεδόνος – История на Александър Велики е антична героично-историческа фантастична повест за живота и победите на Александър Македонски.

Приписвана е на Калистен, но е съставена от анонимен гръцки автор, така нареченият Псевдо-Калистен, през 3 век. Преведена е на латински и обработена от Юлий Валерий Александър Полемий в началото на 4 век (Historia de preliis); преведена на френски през 12 век, на немски около 1130 г. Съществуват версии на коптски, английски и старославянски (10 – 11 век) – българска и сръбска редакция (илюстриран кодекс № 771 в Народната библиотека, София).

„Александрията“ е наред с Библията сред най-популярните четива през Средновековието. В старобългарската литература преминава от Византия през 10 – 11 век. В древноруската литература са известни 5 издания на „Александрия“

Подобно на „Александриадата“ Ана Комнина възхвалява успехите на баща си Алексий I Комнин в „Алексиадата“.

ЛитератураРедактиране

  • Dagmar Christians, Die serbische Alexandreis: nach der Sofioter illustrierten Handschrift Nr. 771; Text und Übersetzung / mit wiss. Apparat, Stellenkommentar, Glossar und einer Einführung von Dagmar Christians. Mit einem Beitr. zu griech. Texten von Erich Trapp (= Bausteine zur slavischen Philologie und Kulturgeschichte / B / Neue Folge]; 2 = 17), Köln; Wien: Böhlau, 1991. ISBN 3-412-08391-7
  • Leben und Taten Alexanders von Makedonien. Der griechische Alexanderroman nach der Handschrift L, hrsg. und übers. von Helmut van Thiel, Darmstadt 1974 (Texte zur Forschung, Bd. 13).
  • Reinhold Merkelbach: Die Quellen des griechischen Alexanderromans, 2. Aufl., München 1977.
  • Richard Stoneman: The Alexander Romance: From History to Fiction, in: Greek Fiction The Greek Novel in Context, hrsg. von J. R. Morgan und R. Stoneman, London 1994, S. 117 – 129.
  • Любомир Милетич: Една българска Александрия от 1810 г. (= Български старини, XIII). София, 1936