Александър Белич

Александар Белич (на сръбски: Александар Белић) е сръбски и югославски езиковед, професор, преподавател в Белградския университет.

Александър Белич
Александар Белић
сръбски езиковед
портретна фотография, 1934 г.
портретна фотография, 1934 г.

Роден
Починал
Погребан Белград, Сърбия

Етнос сърби
Учил в Московски държавен университет
Одески национален университет
Лайпцигски университет
Белградски университет
Научна дейност
Област Лингвистика
Работил в Белградски университет
Александър Белич в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден на 15 август 1876 година в Белград. Учи славянска филология в Белград, Одеса и Москва и се дипломира през 1900 година в Лайпцигския университет. След това преподава в Белградския университет, през 1933 – 1934 година е негов ректор, а от 1937 година до смъртта си е председател на Сръбската академия на науките и изкуствата.

Александър Белич е най-авторитетният сръбски езиковед през първата половина на XX век. Автор е на разработената през 20-те години правописна норма на сърбо-хърватския език, базирана на фонетичния принцип. Работи активно в областта на сравнителното езикознание и диалектологията.

Български езиковеди, като Стефан Младенов, критикуват остро поддържаната от Белич теза за сръбския характер на западните български говори.[1]

Александър Белич умира на 26 февруари 1960 година в Белград.

ИзточнициРедактиране

  1. Младенов, Стефан. Предговор. // Павлов, Тихомир. Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин. София, Комитет на Западните покрайнини, 1931.

Външни препраткиРедактиране