Отваря главното меню

БиографияРедактиране

Роден на 15 август 1876 година в Белград. Учи славянска филология в Белград, Одеса и Москва и се дипломира през 1900 година в Лайпцигския университет. След това преподава в Белградския университет, през 1933 – 1934 година е негов ректор, а от 1937 година до смъртта си е председател на Сръбската академия на науките и изкуствата.

Александър Белич е най-авторитетният сръбски езиковед през първата половина на XX век. Автор е на разработената през 20-те години правописна норма на сърбо-хърватския език, базирана на фонетичния принцип. Работи активно в областта на сравнителното езикознание и диалектологията.

Български езиковеди, като Стефан Младенов, критикуват остро поддържаната от Белич теза за сръбския характер на западните български говори.[3]

Александър Белич умира на 26 февруари 1960 година в Белград.

ИзточнициРедактиране

  1. а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015.
  2. Колективен нормативен архив, Посетен на 18 октомври 2015, GND идентификатор: 118959522.
  3. Младенов, Стефан. Предговор. // Павлов, Тихомир. Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин. София, Комитет на Западните покрайнини, 1931. (на български)

Външни препраткиРедактиране