Александър Белич
Александар Белич (на сръбски: Александар Белић) е сръбски и югославски езиковед, професор, преподавател в Белградския университет.
| Александър Белич Александар Белић | |
| сръбски езиковед | |
 портретна фотография, 1934 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 26 февруари 1960 г.
|
| Погребан | Белград, Сърбия |
| Учил в | Московски държавен университет Одески национален университет Лайпцигски университет Белградски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Лингвистика |
| Работил в | Белградски университет |
| Александър Белич в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден на 15 август 1876 година в Белград. Учи славянска филология в Белград, Одеса и Москва и се дипломира през 1900 година в Лайпцигския университет. След това преподава в Белградския университет, през 1933 – 1934 година е негов ректор, а от 1937 година до смъртта си е председател на Сръбската академия на науките и изкуствата.
Александър Белич е най-авторитетният сръбски езиковед през първата половина на XX век. Автор е на разработената през 20-те години правописна норма на сърбо-хърватския език, базирана на фонетичния принцип. Работи активно в областта на сравнителното езикознание и диалектологията.
Български езиковеди, като Стефан Младенов, критикуват остро поддържаната от Белич теза за сръбския характер на западните български говори.[1]
Александър Белич умира на 26 февруари 1960 година в Белград.
Източници редактиране
- ↑ Младенов, Стефан. Предговор // Павлов, Тихомир. Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин. София, Комитет на Западните покрайнини, 1931.
Външни препратки редактиране
- „Сръбската наука за езика на македонските българи“, българският езиковед от Битоля Кирил Мирчев опровергава тезите на Белич в тази книга, издадена в София, 1943 г.