Александър Гьорчев
Александър (Ацо) Гьорчев (на македонски: Александар Ѓорчев) е актьор от Социалистическа република Македония.[1]
| Александър Гьорчев Александар Ѓорчев | |
| актьор от Република Македония | |
| Роден |
19 ноември 1933 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Скопски университет |
Биография
редактиранеРоден е на 19 ноември 1933 година в Неготино в семейството на Георги и Родна, които се занимават със земеделие и кръчварство. Основно образование завършва в Неготино, след което в 1948 година започвада учи в Средното земеделско училище - първата година завършва в Тутово, а втората третата и четвъртата (1952) в Струмица. В училището показва склонност към драматичното изкуство и формира група, с която поставя пиеси. Свири много добре на китара и пее.[1] В средното училище се запознава с Добрила, която е част от театралната му група, и която по-късно ще стане негова жена. Покрай театъра като ученик Гьорчев играе и футбол се състезава за ФК „Беласица“, ФК „Вардар“ и ФК „Тиквеш.“[2]
В 1952 година Гьорчев започва работа в Дома на културата в Неготино като директор и ръководител на Аматьорската дружина, която води до 1961 година.[2] Днес домът на културата е наречен на негово име.[3] Същевременно от 1954 година работи и в Радиопрограмата на Радио Скопие. В 1958 година записва Висшето педагогическо училище в Скопие, а в 1960 година завършва и Философския факултет на Скопския университет. В 1966 -1969 година учи режисура в Академията за театър, филм и телевизия в Белград при Векослав Африч.[2]
От 1962 до 1969 година е сценатирст, текстописец, режисьор и актьор в Народния театър в Куманово. За седем години режисира тридесетина представления, сред които „Господинът е на лов“ на Жорж Фейдо и „Боинг Боинг“ на Марк Камолети.[2]
От 1969 година до пенсионирането си в 1992 година работи в Драматичния театър в Скопие.[2][4] Същевременно продължава да играе в Куманово, в Македонския народен театър, снима се в игрални и телевизионни филми, драми, сериали и прочее.[5]
Синът му Бранко Гьорчев също е актьор. Александър Гьорчев е носител на държавната награда „11 октомври“ и „13 ноември“ награда на град Скопие.[6]
Филмография
редактиране- „Жажда“ (1971)
- „Честита нова '49“ (1985)
Бележки
редактиране- ↑ а б Огненовски, Сашо. Ацо Ѓорчев: Актерска легенда. Скопје, НУ Драмски театар, 2010. ISBN 978-608-65127-0-5. с. 8.
- ↑ а б в г д Огненовски, Сашо. Ацо Ѓорчев: Актерска легенда. Скопје, НУ Драмски театар, 2010. ISBN 978-608-65127-0-5. с. 9.
- ↑ НУ Центар за култура Ацо Ѓорчев // Општина Неготино. Архивиран от оригинала на 2014-03-01. Посетен на 3 септември 2020 г.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 505. (на македонски)
- ↑ Огненовски, Сашо. Ацо Ѓорчев: Актерска легенда. Скопје, НУ Драмски театар, 2010. ISBN 978-608-65127-0-5. с. 10.
- ↑ Ѓорчев Александар-Ацо // Кинотека на Македонија. Посетен на 28 април 2013 г.