Александър Лачев
Александър Иванов Лачев е български военен и общественик.
| Александър Лачев | |
| български военен и общественик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Биография редактиране
Александър Лачев е роден на 16 юни 1885 година в село Якоруда, Разложка кааза, Османска империя. Роден в бедно семейство с още 3 сестри, 2 от които умират малки. Учи до IV отделение и чиракува катранджия. На 18 години остава без майка и бяга в село Чепино-баня, България. За 2 години събира капитал и открива бакалия и гостилница, а работи и терзия (шивач). През 1903 година купува пушка „крънка“ да участва в Илинденско-Преображенско въстание с братовчед си – войводата Георги Вригазов, който го връща като слабоват.
През 1905 година заедно с Филип Главеев, Мойсей Праматаров, Миладин Досев, Иван Ищев и поп Атанас Праматаров основават Читалище „Искра“, по-късно преименувано на ОНЧ „Св. Св. Кирил и Методий-1905“.[1]
През 1909 година се венчава в Чепино с Яна, едно от 7-те деца на комитата Иван Кюркчиев от Мехомия, избягали сами с майка си (Тодора Комитската) в България. Раждат им се 6 деца – 4 сина (двама близнаци) и 2 дъщери. Единият син умира в ранна възраст.
При избухването на Балканската война в 1912 година служи в състава на 27-и пехотен чепински полк и 21-ви пехотен средногорски полк. На 5 октомври 1912 година по заповед на ротния си командир Кимон Георгив, като авангард влиза в родното си село Якоруда. През 1913 година измръзва при Булаирската битка и след лазарета отново върнат в строя. На 16, 17 и 18 февруари 27-и чепински полк губи 34 души умрели от измръзване, 221 души са пропаднали без вест, силно измръзнали са 1057 войници и подофицери и 4 офицери, а слабо измръзнали са 1063 войници и 8 офицери.[2]
През 1915 година при избухването на Първата световна война е мобилизиран в 21-ви пехотен средногорски полк. При артилерийски обстрел в Битоля е ранен едновременно с Кимон Георгиев,[3] който губи окото си. През 1917 година излекуван и върнат в строя, като офицер в състава на 21-ви полк, който води бойни действия източно от завоя на река Черна, Битолско. Част от войниците се разбунтуват и напускат позициите. Осъдени са 504 души, от които 22-ма на смърт чрез разстрел. На 22 октомври 1918 година полкът се завръща в Пловдив и е демобилизиран.[4]
Лачев живее и работи в Чепино баня, което в 1948 година става квартал на новосъздадения Велинград. Участва в местната икономика и обществения живот на Велинград.[5] Съмишлениците му са – Христо Ганев, Фипил Главеев. Димитър Масларов, Иван Ушев, Георги Вригазов, Никола Боков, Никола Явров и други.
Създава предприятие за добив, преработка и търговия с дървен материал[6][7].
По времето на кмета на Чепино Илия Спасов Джонев (1937 – 1944)[8] осигурява дървен материал за водоснабдяването на Чепино[9] с вода от Клептуза и минералните извори. Участва в построяването на напоителен канал „Ярка“ за полята и градините в селото.[10]
Счетоводител и агент е на Застрахователна кооперация Чепино, като част от Чиновническото кооперативно застрахователно дружество с Председател Христо Иванов Ганев. Юбилей – 25 години кооперативна дейност – Зала „България“ София – Лачев в компанията на Ганев и Георгиев. През 1946 година дружеството е национализирано.
Литература редактиране
- Попова Анна – Балканската война в спомените на Александър Лачев – с. 100 – 106 [11]
- Пътеводител на архивните фондове том 2 с. 43 – 44 и с.50 – 51 [12] Сканирано копие
- Сайт на Образцово народно читалище „Св. св. Кирил и Методий“ гр. Велинград [13]
- Александър Попов – Семейните летописи – есе [14]
- Документалното богатство на Пазарджишки окръг. Справочник (1833 – 1944). Част І.[15]
- Цитат от Алманах в Сайт Всичко за Велинград – дървен строителен материал – ... Ал. Лачев [16]
- Музеят издаде сборник за Балканската война и Западните Родопи[неработеща препратка]
Източници редактиране
- ↑ Основатели в сайт на ОНЧ „Св. Св. Кирил и Методий-1905“
- ↑ Симеон, Симеон. Това, което видях от Балканската война
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. Кимон Георгиев – военна служба // На 19 октомври той е тежко ранен, в резултат на което губи едното си око.
- ↑ Архив: ДВИА – 9, Номер на фонд: 345 // ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА НА ДЪРЖАВНИТЕ АРХИВИ.
- ↑ Попов, Александър. Раздумка – разкази, есета, публицистика. Пазарджик, Беллопринт, 2004. ISBN 954-684-118-8. с. 133 – 134.
- ↑ Алманах-пътеводител на Пловдив и околностите му. печатница „Гутенберг“, август 1929. ISBN ISBN 978-954-327-121-4. с. 123.
- ↑ Каменица, Лъджене и Чепино в алманах от 1929 г. // Архивиран от оригинала на 2019-08-06.
- ↑ Забравените кметове на Велинград
- ↑ Елена Баева. За Чепино с любов Публикувано 2013-08-27 09:14:12 от Темпо // Книга – „Когато бях овчарче“ автор Кръстю Крапачев с подзаглавие „Спомени из Чепино“ – излязла през 2012 г. в София. Архивиран от оригинала на 2023-06-02.
- ↑ Фотография от освещаване – първа копка напояване на полето[неработеща препратка] Лачев сред видни личности от Чепино.
- ↑ Балканската война и Западните Родопи – споделени размисли 100 години по-късно: Сборник с доклади от национална научна конференция, Велинград, 5 – 6 октомври 2012 г. /. Налични СУ-УБ Централна библиотека Сигнатура: II357890, Велинград: Исторически музей, 2014. ISBN 978-954-92299-4-3.
- ↑ Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1945 том II. Военно издателство, 1977. с. с. 43 – 44 и с.50 – 51.
- ↑ ОНЧ „Св. Св. Кирил и Методий-1905“ е основано през 1905 г. под името „Искра“. Основатели на читалище: Филип Главеев, Моисей Праматаров, Иван Ищев, Александър Лачев, Миладин Досев и Свещ. Атанас Праматаров
- ↑ Попов, Александър. Раздумка. Пазарджик, Беллопринт, 2004. ISBN 954-684-118-8. с. 133 – 134.
- ↑ Пътеводители – ДА „Архиви“ // Архивен фонд Ф.304-К., а.е.,. Архив на ОНЧ „Св. Св. Кирил и Методий-1905“ Велинград.
- ↑ Каменица, Лъджене и Чепино в алманах от 1929 г. // Архивиран от оригинала на 2019-08-06. Посетен на 2020-12-21.
