Алесандро Блазети

италиански режисьор

Алесандро Блазети (на италиански: Alessandro Blasetti; 3 юли 1900, Рим, Италия – 1 февруари 1987, пак там) е италиански филмов режисьор,[1] сценарист, монтажист и филмов критик, сред най-известните и значими на своето време, дотолкова, че може да бъде определен като „баща-основател на съвременното италианско кино“.[2]

Алесандро Блазети
Alessandro Blasetti
италиански режисьор
Роден
Починал
1 февруари 1987 г. (86 г.)
Рим, Италия
ПогребанКампо Верано, Италия
Националност Италия
Учил вРимски университет „Сапиенца“
Режисура
Активност1917–1981
Семейство
Уебсайт
Алесандро Блазети в Общомедия

Смятан е заедно с Марио Камерини за най-великия италиански режисьор на фашисткото пропагандно кино, чийто апологет е и в няколко случая: „Слънце“ (1929) – неговият дебютен филм е епично възвеличаване на възстановяването на режима и Бенито Мусолини го харесва много, а „Стара гвардия“ (1935) е възхвала на похода към Рим.

През петте десетилетия на своята дейност той успешно се измерва в най-разнообразни жанрове, от исторически епос до сантиментална комедия, като буквално измисля нови като фентъзито „Желязната корона“ (1941), епизодичния филм „Други времена – Дзабалдоне n. 1“ (1952), секси репортажа с „Европа през нощта“ (1958), и е сред първите филмови режисьори, които се налагат в телевизията.

Той беше голям новатор и е първият в Италия, който експериментира със звука с „Възкресение“ (1930) и с цвета с „Лов на лисица в Римската провинция“ (1938), отива до границите на позволеното, предлагайки първата гола сцена на италианското кино в „Желязната корона“ (1941) и в „Вечерята на насмешките“ (1942), лансира нови автори като Пиетро Джерми и звездната двойка София Лорен-Марчело Мастрояни в „Жалко, че е кучка“ (1954), и възражда като брилянтен актьор Виторио Де Сика в „Други времена“ (1951), след неореалистичния му успех.

Биография

редактиране

Блазети е роден в Рим. След като следва право в Римския университет, избира да стане журналист и кинокритик. Работил е за няколко филмови списания и води кампания за национално кинопроизводство, което до голяма степен е прекратено в онзи момент. Повлиява на Италианския неореализъм с филма „Четири стъпки в облаците“ и е една от водещите фигури в италианското кино през Фашистката ера. Понякога той е известен като „бащата на италианското кино“ заради борбата и ролята му в съживяването на индустрията в края на 20-те години.

Умира в Рим на 86-годишна възраст.

Филмография

редактиране
година филм оригинално заглавие Бел.
1929 Слънце Sole
1930 Нерон Nerone
1931 Майка земя Terra madre
1931 Възкресение Resurrectio
1932 Палио Palio
1932 Масата на бедните La tavola dei poveri
1933 Случаят Халер Il caso Haller
1934 1860 1860
1934 Служителката на тате L'impiegata di papà
1934 Стара гвардия Vecchia guardia
1935 Алдебаран Aldebaran
1937 Пармска графиня Contessa di Parma
1938 Еторе Ферамоска Ettore Fieramosca
1938 Лов на лисица в Римската провинция Caccia alla volpe nella campagna romana
1939 Предистория Retroscena
1939 Приключение на Салватор Роза Un'avventura di Salvator Rosa
1941 Желязната корона La corona di ferro
1942 Вечерята на насмешките La cena delle beffe
1942 Четири стъпки в облаците Quattro passi fra le nuvole
1943 Никой не се връща назад Nessuno torna indietro
1946 Един ден в живота Un giorno nella vita
1949 Фабиола Fabiola
1950 Първо причастие Prima comunione
1952 Други времена - Дзибалдоне n. 1 Altri tempi - Zibaldone n. 1
1952 Пламъкът La fiammata
1954 Днешни времена - Дзибалдоне n. 2 Tempi nostri - Zibaldone n. 2
1954 Жалко, че е кучка Peccato che sia una canaglia
1956 Късметът да си жена La fortuna di essere donna
1957 Любов и брътвежи Amore e chiacchiere
1958 Европа през нощта Europa di notte документален
1961 Аз обичам, ти обичаш... Io amo, tu ami... документален
1961 Двамата врагове I due nemici
1962 Четирите истини Le quattro verità еп. La lepre e la tartaruga
1963 Лиолà Liolà
1966 Аз, аз, аз... и другите Io, io, io... e gli altri
1967 Момичето на снайпериста La ragazza del bersagliere
1969 Симон Боливар Simon Bolivar

Телевизия

редактиране
  • La lunga strada del ritorno (1962) - три епизода
  • Gli italiani del cinema italiano (1964) - шест епизода
  • Napoli 1860 - La fine dei Borboni (1970) - два епизода от сериала I giorni della storia
  • 10 giugno 1940 (1970) - епизод Dov'eravate?
  • Anni 60: una notte in Europa (1970)
  • Storie dell'emigrazione (1972) - пет епизода
  • I mercoledì del papa (1973)
  • L'arte di far ridere (1974) - пет епизода
  • Racconti di fantascienza (1978) - три епизода
  • L'arte di far ridere (1980)
  • Il mio amico Pietro Germi (1980)
  • Venezia: una mostra per il cinema (1981)

Източници

редактиране
  1. Alessandro Blasetti(1900-1987), IMDb.com.
  2. Tullio Kezich, Cent'anni fa nasceva Blasetti, regista-dittatore e maestro di tutti, in Il Corriere della Sera, 3 luglio 2000. Архивирано от оригинала на 30 юли 2012 г.

Външни препратки

редактиране