Алис Хайне

принцеса на Монако от 20 век

Мери Алис Хайне или Мари Алис Ейн (на английски: Mary Alice Heine; на френски: Marie Alice Heine; * 10 февруари 1858, Ню Орлиънс, Луизиана, САЩ, † 22 декември 1925, Париж, Франция[1]) е херцогиня на Ришельо и след това принцеса на Монако чрез брака си с Албер I. Тя е първата американска принцеса на Монако. Първият ѝ съпруг е наследник на кардинал дьо Ришельо, а вторият – на кардинал Мазарини.

Алис Хайне
принцеса на Монако
Princess Alice of Monaco 15636v.jpg
Принцеса Алис през 1910 г.
Управление30 октомври 1889 – 26 юни 1922
НаследилаАнтоанета Жислен дьо Мерод
Наследена отЖислен Доманже
Лични данни
Родена
10 февруари 1858 година
Починала
22 декември 1925 година (67 г.)
Погребана вГробище Пер Лашез, Париж
Други титлихерцогиня на Ришельо
Семейство
ДинастияХайне по рождение
Грималди по брак
БащаМишел Ейн
МайкаМари Амели Селест Милтенбергер
БраковеАрман Шапел дьо Жумияк
Албер I
ПотомциМари Оде Жан Арман
Одил Мари Огюста
ГербWappen Heine.jpg
Алис Хайне в Общомедия

В Монако Алис Хайне основава годишна художествена изложба и популяризира най-новата Опера на Монте Карло, превръщайки княжеството в отправна точка за света на изкуството. В Париж тя е чест посетител на известните салони на Бел Епок на Женевиев Алеви, където среща Сара Бернар, Оскар Уайлд и Марсел Пруст.[2] Марсел Пруст е вдъхновен от нея, за да създаде образа на Принцесата на Люксембург във „В търсене на изгубеното време“.[3]

ПроизходРедактиране

Американка католичка от френски и немски произход, Алис Хайне е дъщеря на Мишел Ейн (* 1819 † 1904), богат парижки банкер от еврейски произход, управител на Френската банка от 1890 г. до смъртта си, братовчед на поета Хайнрих Хайне, и съпругата му Мари Амели Милтенбергер (* 1832 † 1915), произхождаща от богато семейство от Луизиана, от елзаски и католически произход.[4] Баща ѝ е роден във Франция и се премества в Ню Орлиънс през 1843 г., като става успешен финансист и в там. Майка ѝ е дъщеря на Джоузеф Алфонс Милтенбергер, известен парижки архитект, чието семейство построява именията Милтенбергер (Miltenberger Houses) и ги свърза чрез ул. Роял в Ню Орлиънс. Алис двама по-малки братя: Пол Анри и Исак Жорж.

БиографияРедактиране

 
Алис Хайне като млада

Алис е родена във Френския квартал на Ню Орлиънс, на ул. Роял № 900, където се намират именията на семейството ѝ по майчина линия[5], в които тя израства.

Родителите ѝ са редовни гости на императорския двор и са част от близкото обкръжение на император Наполеон III и императрица Евгения, които стават кръстници на Алис.

Американската гражданска война подтиква семейството да се върне във Франция през 1861 г., където Алис израства, благодарение на голямото богатство на семейството си, наслаждавайки се на нарастващата си роля в парижкото общество. Сем. Хайне играе доста влиятелна роля в двора на Наполеон III, а компанията на баща ѝ финансира френско-пруската война. Известността на родителите на Алис ѝ гарантират привилегирована позиция на сватбения пазар от 19 век.

Херцогиня на РишельоРедактиране

17-годишната Алис се омъжва в Париж през 1875 г., на 25 (граждански) и на 27 февруари (църковно) за Мари Оде Ришар Арман Шапел (* 1847, † 1880), маркиз на Жумияк, бъдещ 7-и Херцог на Ришельо и на Фронсак през 1879 г., внук на Сиджизмон дю Пуже дьо Надаяк – генерал и политик. Преди сватбата Алис става католичка. Те имат син и дъщеря:

  • Мари Оде Жан Арман Шапел дьо Жумияк (* 21 декември 1875, Париж, † 30 юни 1952, Ню Йорк), 8-и и последен херцог на Ришельо и на Фронсак; ∞ 1913 Елинор Дъглас Уайз от Мериленд, без потомство;[6]
  • Мари Огюст Сетимани Одил Шапел дьо Жумияк дьо Ришельо (* 30 август 1879, † 3 август 1974), ∞ 1905 граф Габриел Мари Франсоа Иполит Фери Южен дьо Ла Рошфуко, 2-ра принцеса на Ла Рошфуко (титла на Кралство Бавария), от когото има е дъщеря.[6][7]

Херцогът на Ришельо умира на 28 юни 1880 г. по време на пътуване до Атина, оставяйки 22-годишната си вдовица с две малки деца.

Принцеса на МонакоРедактиране

 
Принцът на Монако Албер I

По време на пътуване до Португалия (Мадейра) през 1879 г. Алис се запознава с Алберт I, наследник на трона на Монако. Неговият първи брак е анулиран през 1880 г. по искане на съпругата му, лейди Мери Виктория, дъщеря на Уилям, 11-ти херцог на Хамилтън, 1-ви пер на Шотландия, и внучка на Стефани дьо Боарне. Между Алис и Албер пламва любов, въпреки факта че той е с десет години по-голям от нея, разведен и баща. Баща му Шарл III отказва да даде благословията си за брака. Затова двойката решава да изчака и чака цели осем години. Година след смъртта на Шарл III, по-точно на 30 октомври 1889 г., Алис и Албер си разменят брачни клетви в Париж.

Албер I се ожени за 32-годишната американска блондинка Мери Алис Хайне (която) държа салон в Париж, където посрещна най-блестящите в света и сред тях писателите и художниците. Тя ще привлече и едните, и другите към Льо Роше [Океанографският музей на Монако, основан от Албер I]

Принц Алберт, запален по океанографията, стартира в Ливърпул на 27 ноември 1897 г. кораб-лаборатория, наречен „Принцеса Алис“ в чест на съпругата си.[8] На борда на кораба Рише и Портие откриват важния феномен на анафилаксията, който проправя пътя за изследване на имунитета.[9] По време на дългите му престои в морето Алис е до голяма степен отговорна за организирането на оперния сезон на Княжество Монако, като дава голям тласък на местния оперен театър. Надарена със забележителен бизнес нюх, тя помага на съпруга си да използва правилно финансите на малката държава, като посвещава енергията си, за да превърне Монако в един от най-големите културни центрове в Европа, използвайки театъра на руския импресарио Сергей Дягилев.

 
Гробът на Алис Хайне в парижкото гробище Пер Лашез
 
Айсидор де Лара

Бракът на Алис с Албер I е бездетен. С течение на времето двойката осъзнава, че няма общи интереси. Алис обича музиката, танците и културата, докато съпругът ѝ е запален природозащитник и океанограф. В крайна сметка те заживяват отделен живот, поддържайки паралелни романтични връзки. По-специално, Алис има дълготрайна връзка с английския композитор Айсидор де Лара. Когато скандалът избухва, Принцът на Монако поисква и получава законна раздяла, осъществена в Монако на 30 май 1902 г., но не и развод, като по този начин Алис остава принцеса-консорт на Монако. Тя напуска Монако и се преселва в Англия. В Лондон е част от висшето общество и се сприятелява с кралица Александра. На 26 юни 1922 г., след смъртта на Албер I, тя става „вдовстваща принцеса на Монако“.[10]

Алис умира на 67-годишна възраст на 22 декември 1925 г. на пл. „Конкорд“ №10 в Париж[1] и е погребана в гробището Пер Лашез.[11]

СвидетелстваРедактиране

Алис Хайне е представена от френския писател Габриел-Луи Пранге така:

 
Алис, принцеса на Монако, изобразена от Луис Метерлинк през 1893 г.
Принцеса Алис ми каза, докато слизах по всяко стъпало на монументалното стълбище [на празненството по откриването на Отел дьо Пари, който богат американец току-що беше купил]: „Каква прекрасна вечер, познавахме всички освен стопанката на дома“... Вдовица на херцога на Ришельо, тя направи дълги престои за здравето си на остров Мадейра, където се запозна с принц Албер от Монако... Американското потекло на Луизиана ѝ бе оставило голяма красота и огромен чар... Отсега нататък тя живее част от годината в Лондон, като е приятелка на кралското семейство и лично на кралица Александра. Там тя живееше в Хотел „Клариджис“, където бе наела голям апартамент за година [и] прекара лятото в своя замък От Бюисон близо до Ла Ферте Бернар […], малък замък от 18 век, обзаведен с най-новия английски комфорт. В ламперията на големия салон бяха вградени портрети в цял ръст на кардинал Ришельо от Филип дьо Шампaн, на Mаршала от Ван Лу и на херцога от Томас Лорънс. В библиотеката можете да се полюбувате на много красив портрет на жена от Франсоа Клуе... Оранжериите бяха великолепни и принцесата отгледа тези розови орхидеи там, подаръци от кралица Александра, която я бе изпратила от Сандрингам... Готвачът бе особено забележителен. Високо образована, принцесата обичаше да се обгражда с култивирани умове, писатели (Пиер Лоти през юли 1913 г.), художници и политици..., срещнах много британци в нейния дом... Великият финансист и политик Жозеф Кайо често идваше на обяд от Мамерс.

Gabriel-Louis Pringué, 30 ans de dîners en ville, éd. Revue Adam, 1948, с. 134-136.

Френският писател Пол Моран описва около 1910 г. многобройните слуги на Алис от Монако:

При принцесата Алис от Монако..., където баща ми ме бе представил, Лоти, Бурже и Мопасан имаха своите маси в Париж от десет или петнадесет години... Видяхме там, на масата, метрдотел зад господарката си, обслужващ само нея, а зад всеки гост имаше камериер с перука в испанско бяло. Същият спектакъл на яхтата „Принцеса Алис“, която понякога от Мадейра или Монако идваше да хвърли котва пред Сен Марк: гувернантката в черно от глава до пети, първата прислужница с шапка и воал, частният камериер със сако , кухненските камериерки в плетени престилки, „камериерките“ за обслужване на салона с дантелени шапки, камериерките в черна коприна, перачките в бяло, като в романите на г-жа Хъмпри Уорд.

Venises, Gallimard, 1971, с. 65

Замък От БюисонРедактиране

Замъкът От Бюисон (Château du Haut-Buisson) в Шерé, днес община Шере О в деп. Сарт, е дворец за удоволствие в стил нео-Луи XV, построено през 1847 г., където принцесата посреща приятелите си с пищност и лукс. Габриел-Луи Пранге го описва като обзаведен с най-модерния английски лукс (вж. по-горе), макар че греши, казвайки, че замъкът е от 18 век.

Спалните и спалните за гости, баните, килерът и сервизните помещения са оборудвани с гардероби, мивки и тоалетни в английски фаянс, които свидетелстват за рамката на изключително изискан модерен живот за времето.

ТитлиРедактиране

Опростени титлиРедактиране

  • Мис Алис Хайне (1857-1875)
  • Маркиза дьо Жумияк (1875-1879)
  • Херцогиня дьо Ришельо (1879-1880)
  • Вдовстващата херцогиня дьо Ришельо (1880-1925)
  • Нейно светлейше височество принцесата на Монако (1889-1922)
  • Нейно светлейше височество вдовстващата принцеса на Монако (1922-1925)

Пълна титлаРедактиране

„Нейно светло височество Мари Алис Хайне, принцеса на Монако, херцогиня на Ришельо, Валентиноа, Мазарен и Майен, принцеса на Шато Порсиен, маркиза на Жумияк, на Бо дьо Прованс, на Гискар и на Шиѝ, графиня на Карладес, на Торини, на Лонжюмо, на Ферет, на Белфор, на Тан и на Розмон, баронеса на Бюи, на Сен Ло, на ла Лютюмиер, на Амби, на Маси, на Калвинè и на Алткирх, господарка на Сен Реми, Матиньон и Исенайм“.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б Acte de décès (avec date et lieu de naissance) à Paris , n. 2471, vue 15/22. Посетено на 22 ноември 2022 г.
  2. Francesca German. Alice Heine: vita e leggende della prima principessa americana di Monaco. // 22 януари 2021. Посетен на 22 ноември 2022.
  3. Томас Фуйерон (Thomas Fouilleron) обаче казва, че историята не е точно такава: „Не можем да сме сигурни дали тя е била модел за Пруст или не. Тя със сигурност е видна фигура от Бел Епок и на литературните салони, които Пруст е посещавал. Въпреки това, посочва Фуйерон, няма доказателства за връзката между писателя и принцесата. „Тя не е музата на Пруст, но пътищата им определено са се пресичали”. Вж. Alice Heine: vita e leggende della prima principessa americana di Monaco, Francesca German - 22 gennaio 2021
  4. Xavier Maillart, Origine alsacienne de la princesse Alice de Monaco (Laguna Niguel, 2008).
  5. Xavier Maillart, The first experience (1858) and last encounter (1879) of the Prince Imperial with the African world (French Presence in KwaZulu-Natal, Dundee, 2016).
  6. а б Brittany 36. // Посетен на 22 ноември 2022.
  7. Association des Amis et Passionnés du Père-Lachaise. HEINE Alice, princesse de Monaco (1857-1925). // Архивиран от оригинала на 1 окт. 2017.
  8. Sous la mer : le sixième continent. Actes du colloque international tenu à l'institut catholique de Paris, 8-10 décembre 1999, Christian Buchet, éd. Presses Paris Sorbonne, 2001.
  9. Alain Decaux, , Librairie académique Perrin, 1996 (réimpr. France-Loisirs, 1997), с. 119.
  10. Roberta Mercuri. Alice Heine, la prima principessa che fuggì da Monaco. // Vanity Fair. 2 януари 2022. Посетен на 22 ноември 2022.
  11. Bauer, Paul. Deux siècles d'histoire au Père Lachaise. Mémoire et Documents, 2006. ISBN 978-2-914611-48-0. с. 867..
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Alice Heine“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​