Алкен

Алкен
	Химична структура на най-простия алкен, етилен (етен)
Идентификатори
KEGG	C01372
MeSH	D000475
ChEBI	32878
	Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго.
	Алкен в Общомедия

Тази статия е за химическото съединение. За селището в Белгия вижте Алкен (Белгия).

Алкените (олефини, етиленови въглеводороди) са хомоложен ред от ненаситени въглеводороди с обща формула C_nH_2n. Съдържат една двойна връзка между въглеродните атоми в молекулата си. Висшите членове на реда имат изомери.

Наименованията на видовете алкени завършват на -ен, например етен, пропен, бутен. Алкените се наричат още олефини (по-остарял синоним, широко използван в петролната промишленост).

Изомерия редактиране

При етена и пропена няма изомерия. При следващия хомолог – C₄H₈, са възможни следните изомерни съединения:

CH₂=CH-CH₂-CH₃ (1-бутен)

H₃C-CH=CH-CH₃ (2-бутен)

(H₃C)₂C=CH₂ (2-метилпропен)

Първите два изомера, 1-бутен и 2-бутен, се различават по мястото (позицията) на двойната връзка във въглеродната верига. Затова се наричат позиционни изомери. Позиционната изомерия е вторият вид структурна (конституционна) изомерия.

Третият изомер, 2-метилпропен, се различава от 1-бутен по вида на въглеродната верига (верижен изомер).

Следователно при алкените има два вида конституционна изомерия – верижна и позиционна. При 2-бутена съществува и пространствена цис-транс – изомерия спрямо двойната С=С връзка. Когато двете СН₃ групи се намират в една и съща равнина спрямо двойната връзка, изомерът се нарича цис-2-бутен. Когато са в различни равнини, се говори за транс-2-бутен.

Химични свойства редактиране

Алкените са ненаситени въглеводороди, заради това те участват в присъединителни реакции. Те могат да присъединяват H₂, HCl, Cl₂, H₂O, HCN, NH₃.

— Хидрирането (хидрогенирането) се извършва при повишено налягане, висока температура и в присъствие на катализатор никел (Ni), паладий (Pd) или платина (Pt).

H₂C=CH₂ + H₂ → H₃C—CH₃

етен; етан

— Халогениране – взаимодействие с халогенен елемент (от VII А група на Периодичната система).

H₂C=CH₂ + Cl₂ → Cl—CH₂—CH₂—Cl

— Хидрохалогениране – взаимодействие с халогеноводород.

(1) H₂C=CH-CH₃ + HCl → CH₃—CHCl—CH₃

пропен; 2-хлоропропан

(2) CH₂=CH—CH₃ + HCl → Cl—CH₂—CH₂—CH₃

пропен; 1-хлоропропан

При присъединителни реакции на ненаситени въглеводороди трябва да се съобразим с правилото на Марковников, което гласи, че водородът от присъединителя се свързва предимно с този въглероден атом, към който има свързан повече водород. Тоест, от двата продукта по-висок добив (99%) ще има от 2-хлоропропан.

— Хидратацията на алкени протича при повишено налягане, висока температура и при катализатор H₃РO₄

H₂С=CH₂ + H—OH → H₃С—CH₂—OH

етен; етанол

— С циановодород; полученото съединение се нарича нитрил.

H₂С=CH₂ + H—CN → H₃С—CH₂—CN

етен; пропаннитрил

— Полимеризацията е също присъединителна реакция.

_n(CH₂=CH₂) → (—CH₂—CH₂—)_n

етен; полиетилен

Освен присъединителни реакции, за етена е характерно и заместване с хлор.

H₂С=CH₂ + Cl₂ → Cl—CH=CH₂

етен; хлороетен (винилхлорид)
Взаимодействието протича при облъчване със светлина (hν), за да се избегне присъединяване към двойната връзка.

Вижте също редактиране

Тази статия, свързана с химия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.